Михаил Анищенко-Шелехметский - Нам еще рано по неб

Михаил Анищенко-Шелехметский
***Нам еще рано по небу летать

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Много е рано в небе да летим.
Струпан снега покрай нас като хълми.
Трябва пътечка към път да пробийм
с крачки хиляда и триста да стъпим.

Вляво и вдясно, о мила, недей!
Вляво - до гърло, а вдясно - до пояс.
Сякаш земята е цялата в клей,
падала сякаш е нашата съвест.

В мъртвото село. Ний двама в снега,
в черната бездна вървим безвъзвратно.
Даже до път не ще стигнем сега.
Нито пък можем да тръгнем обратно.

Господи, Господи, колко съм сляп,
и не разбирам, затънал до пояс:
сняг ли януарски затрупва ни пак,
или отдавна очаквана съвест...

Пада снега и замита навред
и побеснял, всички преспи оглажда... 
В март може би ще намерят ни с теб,
слети навеки в целувката наша.

Превод: Мария Шандуркова, 09.03.2017 г.

---------------------------------

МнОго е рАно в небЕ да летИм.
СтрУпан снегА покрай нАс като хЪлми.
ТрЯбва пътЕчка към пЪт да пробИйм
с крАчки хилЯда и трИста да стЪпим.

ВлЯво и вдЯсно, о мИла, недЕй!
ВлЯво - до гЪрло, а вдЯсно - до пОяс.
СЯкаш земЯта е цЯлата в клЕй
пАдала сЯкаш е нАшата сЪвест.

В мЪртвото сЕло. Ний двАма в снегА,
в чЕрната бЕздна вървИм безвъзврАтно.
ДАже до пЪт не ще стИгнем сегА.
НИто пък мОжем да трЪгнем обрАтно.

ГОсподи, ГОсподи, кОлко съм слЯп,
и не разбИрам, затЪнал до пОяс:
снЯг ли януАрски затрУпва ни пАк,
Или отдАвна очАквана сЪвест...

ПАда снегА и замИта наврЕд
и побеснЯл всички прЕспи оглАжда... 
В мАрт може бИ ще намЕрят ни с тЕб,
слЕти навЕки в целУвката нАша.


-------------------------------

***

Нам еще рано по небу летать.
Стынут сугробы подобием сопок.
Надо тропинку к дороге топтать
В тысячу триста шагов и притопок.

Влево и вправо, родная, ни-ни!
Слева — по горло, а справа — по пояс.
Словно на землю из мутной мазни
Выпала наша бездомная совесть.

В мертвой деревне. По снегу вдвоем
В черную бездну идем безвозвратно.
Мы и к дороге уже не дойдем.
И никогда не вернемся обратно.

Господи, Господи, я как слепой,
И не понять, провалившись по пояс:
Снег нас январский заносит с тобой
Или давно поджидавшая совесть…

Падает снег, и поземки метут,
Остервенело заносы вальцуя…
Может быть, в марте нас люди найдут,
Слитых навеки в одном поцелуе.