Иван Бунин Снова сон, пленительный и сладкий Сън п

„СНОВА СОН, ПЛЕНИТЕЛЬНЫЙ И СЛАДКИЙ...”
Иван Алексеевич Бунин (1870-1953 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЪН ПЛЕНИТЕЛЕН И СЛАДЪК

Сън пленителен и сладък вдишвам,
радостно в съня опиянен –
в него поглед мил зове ме скришом,
с ласкава усмивка мами мен.

Зная аз, че пак ще ме измами
този сън в зарите ни сами,
но дорде печален ден настане,
усмихни се и ме измами!


Ударения
СЪН ПЛЕНИТЕЛЕН И СЛАДЪК

Съ́н плени́телен и сла́дък вди́швам,
ра́достно в съня́ опияне́н –
в не́го по́глед ми́л зове́ ме скри́шом,
с ла́скава усми́вка ма́ми ме́н.

Зна́я а́з, че па́к ште ме изма́ми
то́зи съ́н в зари́те ни сами́,
но дорде́ печа́лен де́н наста́не,
усмихни́ се и ме измами́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Бунин
СНОВА СОН, ПЛЕНИТЕЛЬНЫЙ И СЛАДКИЙ...

Снова сон, пленительный и сладкий,
Снится мне и радостью пьянит, –
Милый взор зовет меня украдкой,
Ласковой улыбкою манит.

Знаю я – опять меня обманет
Этот сон при первом блеске дня,
Но пока печальный день настанет,
Улыбнись мне – обмани меня!

               1898 г.


Иван Бунин
СОН МЕНІ, ЧАРІВНИЙ І СОЛОДКИЙ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Сон мені, чарівний і солодкий,
Знову сниться й радістю п'янить, –
Кличе крадькома твій милий погляд,
Усмішка ласкава вабить вмить.

Знаю я – обдурить, не в останнє,
Знову сон, як тільки день блисне,
Але поки день сумний настане,
Посміхнися – обдури мене!





---------------
Руският поет, писател и преводач Иван Бунин (Иван Алексеевич Бунин) е роден на 10/22 октомври 1870 г. в гр. Воронеж. Произхожда от дворянско семейство. Първото му публикувано стихотворение е от 1887 г. в сп. „Родина”, а първата му стихосбирка е от 1891 г. В младежките си години работи във в. „Орловский вестник” и в различни държавни канцеларии, публикува стихове и разкази в издания като „Русское богатство”, „Новое слово”, „Южное обозрение”, „Наблюдатель”, „Южное слово”, „Одесский листок”, „Биржевые ведомости”, „Утро России”, „Современные записки”, „Современный мир”,  „Русская мысль” и др. Член е на литературния кръг „Среда”. През 1903 г. получава Пушкинска награда за книгата си „Листопад”, а през 1909 г. е удостоен повторно с наградата за 4-томните му събрани съчинения. Почетен академик е на Петербургската академия на науките (1909 г.). През 1919 г. емигрира във Франция. Живее в градовете Париж и Грас, занимава се с активна литературна дейност, издава книги във Франция, Германия, Чехословакия, Швеция и др. Превежда на руски творби на Лонгфелоу, Байрон, Алфред Тенисън, Алфред дьо Мюсе и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Листопад“ (1901 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Роза Иерихона” (1924 г.), романа „Жизнь Арсеньева” (1930 г.), сборника „На край света и другие рассказы” (1897 г.), повестите „Деревня“ (1909 г.), „Суходол“ (1911 г.), „Митина любовь” (1924 г.), книгите с литературни портрети и мемоари „Окаянные дни” (1920 г.), „Освобождение Толстого” (1937 г.) и др. Книгата му „Тъмни алеи“ (1943 г.) е най-четеният сборник с къси разкази в Русия през ХХ век. Той е първият руски автор, получил Нобелова награда за литература (през 1933 г.). Умира на 8 ноември 1953 г. в Париж.