Константин Батюшков Без смерти жизнь не жизнь Живо

„БЕЗ СМЕРТИ ЖИЗНЬ НЕ ЖИЗНЬ...”
Константин Николаевич Батюшков (1787-1855 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЖИВОТ БЕЗ СМЪРТ НЕ Е ЖИВОТ

Живот без смърт не е живот: какво е? Съд,
там капка мед е сред пелина;
величествен простор. Лазурен цар пустинен,
о, слънце! Чудо сред небесен чуден път!

И на земята има хубост много,
но всичко е фалшиво, скрито е сребро!
Плачи ти, смъртен! Твоето добро
решава Немезида строга!

               * Немезида – богиня на възмездието в древногръцката митология.


Ударения
ЖИВОТ БЕЗ СМЪРТ НЕ Е ЖИВОТ

Живо́т без смъ́рт не е́ живо́т: какво́ е? Съ́д,
там ка́пка ме́д е сред пели́на;
вели́чествен просто́р. Лазу́рен ца́р пусти́нен,
о, слъ́нце! Чу́до сред небе́сен чу́ден пъ́т!

И на земя́та и́ма ху́бост мно́го,
но вси́чко е фалши́во, скри́то е сребро́!
Плачи́ ти, смъ́ртен! Тво́ето добро́
реша́ва Немези́да стро́га!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Батюшков
БЕЗ СМЕРТИ ЖИЗНЬ НЕ ЖИЗНЬ...

Без смерти жизнь не жизнь: и что она? Сосуд,
Где капля меду средь полыни;
Величествен сей понт! Лазурной царь пустыни,
О солнце! чудно ты среди небесных чуд!

И на земле прекрасного столь много!
Но все поддельное иль втуне серебро:
Плачь, смертный! плачь! Твое добро
В руке у Немезиды строгой!

               1821 г.




---------------
Руският поет Константин Батюшков (Константин Николаевич Батюшков) е роден на 18/29 май 1787 г. в гр. Вологда. Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Новости русской литературы” през 1805 г. Работи като чиновник в Министерството на народната просвета, в Московския университет и в Публичната библиотека в Петербург и като генералски адютант. След обявяването на войната с Наполеон Батюшков встъпва в опълчението (1807 г.) и взима участие в похода в Прусия, където е тежко ранен близо до гр. Гейлсберг. Член е на литературното общество „Арзамас” (1815 г.). Основател е на анакреоническото направление в руската лирика („Веселый час”, „Мои пенаты”, „Вакханка”). Автор е на книгата „Опыты в стихах и прозе” (1817 г.), на любовни елегии („Разлука”, „Мой гений”) и на трагедии („Умирающий Тасс”). През последните години от живота си полудява. Умира на 7/19 юли 1855 г. във Вологда.