Александр Пушкин - Черная шаль

Александр Сергеевич Пушкин
ЧЕРНАЯ ШАЛЬ

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ЧЕРНИЯТ ШАЛ
     Молдавска песен

Безумен поглеждам към черния шал,
душа студенее в мъчителна жал.

Когато бях буен, наивен младеж,
аз любех гъркиня със страст и копнеж.

Прекрасната дева бе мила със мен;
но скоро настъпи най-черният ден.

Поканил бях гости да се веселим;
тогава почука евреин един.

"Пируваш с другари (пошушна), а тя,
гъркинята твоя е с друг в любовта".

Аз дадох му злато, проклех го до гроб,
повиках при мене най-верния роб.

Поехме; препусках на бързия кон;
и моята милост спотайвах без стон.

Дома на гъркиня в мига щом видях,
очи потъмняха и цял прималях...

Във скритата стая проникнах аз сам...
Арменец целуваше девата там.

Светът причерня ми; и сабя свистя...
Да спре да целува злодей не успя.

Безглавото тяло аз тъпчех със яд
и взирах се мълком в девойката, пак...

Кръвта й аз  помня... и нейния зов...
Загина гъркиня, загина любов!

Свалих от главата й черния шал
и кървава сабя избърсах без жал.

А робът, щом мръкна и падна мъгла,
във Дунав изхвърли и двете тела.

И вече не любя прекрасни очи,
веселие нощем при мен не звучи.

Безумен поглеждам към черния шал,
душа студенее в мъчителна жал.

14 ноември 1820
Превод: Мария Шандуркова, 09.02.2017 г.

--------------------------------

БезУмен поглЕждам към чЕрния шАл,
душА студенЕе в мъчИтелна жАл.

КогАто бях бУен, наИвен младЕж,
аз лЮбех гъркИня със стрАст и копнЕж.

ПрекрАсната дЕва бе мИла със мЕн;
но скОро настЪпи най-чЕрният дЕн.

ПокАнил бях гОсти да сЕ веселИм;
тогАва почУка еврЕин едИн.

"ПирУваш с другАри (пошУшна), а тЯ,
гъркИнята твОя е с дрУг в любовтА".

Аз дАдох му злАто, проклЕх го до грОб,
повИках при мЕне най-вЕрния рОб.

ПоЕхме; препУсках на бЪрзия кОн;
и мОята мИлост спотАйвах без стОн.

ДомА на гъркИня в мигА щом видЯх,
очИ потъмнЯха и цЯл прималЯх...

Във скрИтата стАя пронИкнах аз сАм...
АрмЕнец целУваше дЕвата тАм.

СветЪт причернЯ ми; и сАбя свистЯ...
Да спрЕ да целУва злодЕй не успЯ.

БезглАвото тЯло аз тЪпчех със Яд
и взИрах се мЪлком в девОйката, пАк...

КръвтА й аз  пОмня... и нЕйния зОв...
ЗагИна гъркИня, загИна любОв!

СвалИх от главАта й чЕрния шАл
и кЪрвава сАбя избЪрсах без жАл.

А рОбът, щом мрЪкна и пАдна мъглА,
във ДУнав изхвЪрли и двЕте телА.

И вЕче не лЮбя прекрАсни очИ,
весЕлие нОщем при мЕн не звучИ.

БезУмен поглЕждам към чЕрния шАл,
душА студенЕе в мъчИтелна жАл.

----------------------------------

ЧЕРНАЯ ШАЛЬ
      Молдавская песня

Гляжу как безумный на чёрную шаль,
И хладную душу терзает печаль.

Когда легковерен и молод я был,
Младую гречанку я страстно любил.

Прелестная дева ласкала меня;
Но скоро я дожил до чёрного дня.

Однажды я созвал весёлых гостей;
Ко мне постучался презренный еврей.

«С тобою пируют (шепнул он) друзья;
Тебе ж изменила гречанка твоя».

Я дал ему злата и проклял его
И верного позвал раба моего.

Мы вышли; я мчался на быстром коне;
И кроткая жалость молчала во мне.

Едва я завидел гречанки порог,
Глаза потемнели, я весь изнемог…

В покой отдаленный вхожу я один…
Неверную деву лобзал армянин.

Не взвидел я света; булат загремел…
Прервать поцелуя злодей не успел.

Безглавое тело я долго топтал,
И молча на деву, бледнея, взирал.

Я помню моленья… текущую кровь…
Погибла гречанка, погибла любовь!

С главы её мёртвой сняв чёрную шаль,
Отёр я безмолвно кровавую сталь.

Мой раб, как настала вечерняя мгла,
В дунайские волны их бросил тела.

С тех пор не целую прелестных очей,
С тех пор я не знаю весёлых ночей.

Гляжу как безумный на чёрную шаль,
И хладную душу терзает печаль.

14 ноября 1820