Зинаида Гиппиус Бессилье Безсилие

„БЕССИЛЬЕ”
Зинаида Николаевна Гиппиус-Мережковская (1869-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БЕЗСИЛИЕ

Аз към морето поглед жаден мятам,
но към земята стяга ме брегът...
Стоя над пропастта – над небесата –
крилете ми в лазура не летят.

Не знам за воля ли, или неволя,
ни да умра, ни да живея в сън...
Бог тук е – но не мога да се моля,
любов аз искам – за любов не съм.

Към слънцето ръцете ми витаят,
но бели облаци ме спират там...
И мисля си, че истината зная,
но думите за нея аз не знам.


Ударения
БЕЗСИЛИЕ

Аз към море́то по́глед жа́ден мя́там,
но към земя́та стя́га ме брегъ́т...
Стоя́ над пропастта́ – над небеса́та –
криле́те ми в лазу́ра не летя́т.

Не зна́м за во́ля ли, или́ нево́ля,
ни да умра́, ни да живе́я в съ́н...
Бог ту́к е – но не мо́га да се мо́ля,
любо́в аз и́скам – за любо́в не съ́м.

Към слъ́нцето ръ́цете ми вита́ят,
но бе́ли о́блаци ме спи́рат та́м...
И ми́сля си, че и́стината зна́я,
но ду́мите за не́я а́з не зна́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Зинаида Гиппиус
БЕССИЛЬЕ

Смотрю на море жадными очами,
К земле прикованный, на берегу...
Стою над пропастью – над небесами, –
И улететь к лазури не могу. 

Не ведаю, восстать иль покориться,
Нет смелости ни умереть, ни жить...
Мне близок Бог – но не могу молиться,
Хочу любви – и не могу любить. 

Я к солнцу, к солнцу руки простираю
И вижу полог бледных облаков...
Мне кажется, что истину я знаю –
И только для нее не знаю слов. 

               1893 г.




---------------
Руската писателка, поетеса, литературен критик, драматург и мемоарист Зинаида Гипиус (Зинаида Николаевна Гиппиус-Мережковская) е родена на 8/20 ноември 1869 г. в гр. Бельов, Тулска губерния. Пише стихове от 7-годишна възраст. Получава домашно образование с преподаватели от Гоголския лицей в гр. Нежин. Първите й стихотворения са отпечатани във в. „Северный вестник” през 1888 г. Посещава Шекспировия кръжок на Спасович, член-сътрудник е на Руското литературно общество. През първата половина от творческия си път се утвърждава като идеолог на руския символизъм. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Северный вестник”, „Мир Божий”, „Вестник Европы”, „Русская мысль”, „Мир искусства”, „Речь”, „Слово”, „Утро России”, „Северные цветы”, редактор е на в. „Новый путь”, сътрудничи активно на издания като „Весы”, „Образование”, „Новое слово”, „Новая жизнь”, „Вершины” и др. В поезията си разгръща мотиви за трагичното откъсване от света и волевото самоутвърждаване на личността, а в книгите си с разкази предпочита нравствено-философската проблематика. През 1919 г. емигрира във Франция заедно със съпруга си – писателя Дмитрий Мережковски. Основателка е на литературното общество „Зелёная лампа” в Париж (1927-1939 г.). В голяма част от творбите си критикува рязко руската революция. Автор е на стихосбирките „Собрание стихотворений. 1889-1903” (1904 г.), „Собрание стихотворений. 1903-1909” (1910 г.), „Последние стихи” (1918 г.), „Стихи. Дневник. 1911-1921” (1922 г.) и „Сияния” (1938 г.), на романите „Чёртова кукла” (1911 г.) и „Роман-царевич” (1913 г.), на книгите с проза, драматургия и публицистика  „Новые люди” (1896 г.), „Зеркала” (1898 г.), „Третья книга рассказов” (1901 г.), „Алый меч” (1906 г.), „Чёрное по белому” (1908 г.), „Литературный дневник” (1908 г.), „Лунные муравьи” (1912 г.), „Зелёное кольцо” (1916 г.), „Царство Антихриста” (1921 г.), „Синяя Книга. Петербургские дневники 1914-1938” (1929 г.) и др. Умира на 9 септември 1945 г. в Париж, Франция.