Михаил Анищенко-Шелехметский - Погост с закрытыми

Михаил Анищенко-Шелехметский
***Погост с закрытыми глазами

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Черковен двор, закрил очите,
тук наше мъртво е гнездо.
Стояха кръстове през дните,
не знаеха добро и зло.

Стояха те в студа ужасен,
и нямаше да знаят кой
умрял е с благослов небесен,
кой мъчен от палач, защо.

Отминах аз. И нямах сили
да овладея думи и сълзи.
Стояха те върху могили -
по-мъртви и от мъртъвци.

Те кръстове, с уста мълчащи,
без жал, без огън, без тъга...
Привиждаха ми се, че сякаш,
те мен зачеркваха сега.

Издигнати в гора брезова,
не чувстват нищо от това,
те, тържество в скръбта и в гроба,
на вечни мъки тържества.

В какво да вярваш, Боже, чудо,
едва поемаш дъх с уста...
Все кръстове, един до други,
победа те са над Христа.

Превод: Мария Шандуркова, 06.02.2017 г.

----------------------------

ЧеркОвен двОр, закрИл очИте,
тук нАше мЪртво е гнездО.
СтоЯха крЪстове през днИте,
не знАеха добрО и злО.

СтоЯха тЕ в студА ужАсен
и нЯмаше да знАят кОй
умрЯл е с благослОв небЕсен,
кой мЪчен от палАч, защО.

ОтмИнах Аз. И нЯмах сИли
да овладЕя дУми и сълзИ.
СтоЯха тЕ върху могИли -
по-мЪртви и от мъртъвцИ

Те крЪстове, с устА мълчАщи,
без жАл, без Огън, без тъгА...
ПривИждаха ми се, че сЯкаш,
те мЕн зачЕркваха сегА.

ИздИгнати в горА брезОва,
не чУвстват нИщо от товА,
те, тържествО в скръбтА и в грОба,
на вЕчни мЪки тържествА.

В каквО да вЯрваш, БОже, чУдо,
едвА поЕмаш дЪх с устА...
Все крЪстове, едИн до дрУги,
побЕда тЕ са над ХристА.

----------------------------

***

Погост с закрытыми глазами,
Здесь наше мертвое – мертво.
Кресты стояли и не знали
О наших мертвых ничего.

Они стояли в жуткой стыни,
И знать не знали ни о чем,
О том, кто умер под святыми,
А кто замучен палачом.

Я уходил. Я был не в силах
Владеть словами и лицом.
Они стояли на могилах -
Мертвее мертвых мертвецов

Кресты, с молчащими устами,
Без сожаленья, без огня…
Они мне виделись крестами,
Перечеркнувшими меня.

Они стояли в бересклете,
Не ощущая ничего,
Как торжество беды и смерти,
Как вечной муки торжество.

Какому верить, Боже, чуду,
Когда хватаешь воздух ртом…
Кресты везде, кресты повсюду,
Как знак победы над Христом.