Тихий вечер, золото заката.
Всюду краски осени легли.
В лёгкой дымке, горные вершины
Уплывают в небо от земли.
Им туман целует робко плечи.
У подножия лежит, как верный пёс.
Налетел суровый ветер,
Разорвав туман с собой унёс.
Из ущелья встала туча,
Как бессменный часовой.
И накрыла на ночь горы,
Рваной шалью пуховой.
Превела на български: Юлияна Великова
ТИХА ВЕЧЕР
Тиха вечер. Залез позлатен.
Шарки есенни навред се стелят.
От върхове планински, пушек лек,
от земята на небето отлетява.
Мъгла целува плахо раменете им.
В подножието лежи кат вярно куче.
връхлетява вятърът суров
и отнася облака разкъсан.
От дефилето се изправя облак,
като постоянен часовой.
И покрива планината нощна,
с пухкавият си раздърпан шал.
Анна Каманина -Тихий вечер
© Copyright: Юлияна Великова, 2017
Свидетельство о публикации №117020704834
Свидетельство о публикации №117020704834
Рецензии