Перевод с болгарского

Татьяна Любенова
Перевод Елены Постоевой

***

И тени проползают вечерами,
Немым утёсам двигаясь навстречу.
Глубокая невидимая осень,
И у порога спряталась зима.
Украденное солнце ещё греет
Вершины оголённые деревьев,
Их ореолы блещут, призывая,
Как в сумерках зажжённая свеча.
Полоска света золотом сразила
Уединённость отдалённой речки.
Течёт она и тихо что-то шепчет
Незримым собеседникам своим.


И сенките пълзят на свечеряване
към немите скали отсреща.
Дълбока и невидима е есента,
стаена под самия праг е зимата.
Откраднатото слънце още
огрява върховете на дърветата.
И свети аурата им. И ни привлича
като запалена пред мръкването свещ.
Една златиста ивица прорязва
усамотената река.
Тече си тя и нещо си приказва
с невидимите събеседници крайречни.


Рецензии
Очень хороший перевод, Леночка.

Светлана Сорофанова   12.02.2017 22:05     Заявить о нарушении
Спасибо, Светочка!))

Елена Постоева   14.02.2017 09:22   Заявить о нарушении