Вера Половинко - Весну надо услышат сердцем

Вера Половинко
Весну надо услышать сердцем
(Марии Шандурковой)

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ПРОЛЕТТА СЕ СЛУША СЪС СЪРЦЕТО

Все още зима е във календара
и сняг в прозорците лети, кръжи,
а пък сърцето ласки си представя:
през Март в трева, на слънце и лъчи...

Как пролет? Февруари. Непрестанно
напомня трезво разумът ми строг,
ала сърцето отговаря: Странно!
Във пролетта е скрит потаен код.

Да го усети може само някой
в най-тихи дни, в набъбнала върба,
във пролетните стихове крилати,
в пророчески поетови слова.

В снега небесен, в облачета сини,
тя скромно е стаила своя дъх,
трева под преспите от сняг е скрила,
но скоро ще разпръсне сладък лъх.

В потоци със насмешка ще бълбука,
в горичките със птиците ще пей,
кокичета среднощ леда ще спукат
и с радостта денят ще заживей.

Вера Половинко
3.02.2017г.
г. Киев.
Превод: Мария Шандуркова, 04.02.2017 г.

-------------------------------

Все Още зИма е във календАра
и снЯг в прозОрците летИ, кръжИ,
а пък сърцЕто лАска си предстАвя:
през МАрт в тревА, на слЪнце и лъчИ...

Как прОлет? ФевруАри. НепрестАнно
напОмня трЕзво рАзумът ми стрОг,
ала сърцЕто отговАря: СтрАнно!
Във пролеттА е скрИт потАен кОд.

Да го усЕти мОже сАмо нЯкой
в най-тИхи днИ, в набЪбнала върбА,
във прОлетните стИхове крилАти,
в прорОчески поЕтови словА.

В снегА небЕсен, в Облачета сИни,
тя скрОмно е стаИла свОя дЪх,
тревА под прЕспите от снЯг е скрИла,
но скОро ще разпрЪсне слАдък лЪх.

В потОци със насмЕшка ще бълбУка,
в горИчките със птИците ще пЕй,
кокИчета среднОщ ледА ще спУкат
и с радосттА денЯт ще заживЕй.

-------------------------

Весну надо услышать сердцем
(Марии Шандурковой)
Ещё на календарь легла зима
И снег за окнами кружится и летает,
А сердце чует ласку и мечтает:
Март, солнца луч и первая трава…

Ещё февраль. Весна? Ну, что за бред!-
Твердит мне разум строгий неустанно,
Но сердце отвечает: «Странно? Странно!
Есть у весны загадочной – секрет.

Его лишь надо только увидать
В тишайшем дне, набухших ивы почках,
В стихе весеннем, и крылатых строчках
Поэта, что пророчит, услыхать.

В снегах небесных, в дымке голубой,
Она на время скромно затаилась,
Травою под сугробами пробилась,
Но скоро засияет красотой!

Насмешница, ручьями захохочет,
И песней птичьей в рощах прозвучит,
Распустится подснежником средь ночи,
И день чудесный в радость воплотит.

Вера Половинко
3.02.2017г.
г. Киев.