Андрий Будугай - На Пути Дао

Андрий Будугай
На Пути Дао

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

По Пътя на Дао
На Ленчо Димитров

Нещо стигнеш ли ти,
то по същност е сянка на Дао:
не ще никой прозре
до Безкрайния, Вечния път.
Знаеш само едно, -
то съдържа във себе си малко:
Дао – всичко финес,
философия силна в света!

Кой останал е сам
по-назад, той оказва се първи,
добродетелни сме
щом безкористно правим добро.
Да рушиме стени,
разрушаваме здраве и нерви.
Който мек е на вид,
в него скрито е здраво ядро.

Тържествува един,
в който няма страстта за победи,
който мярка познал:
в всеки Ин, той и Ян ще познай;
в равновесие той
ще приема и радост, и клетви;
със спокойствие пак
недостатъка свой ще признай.

Към върха пътят наш
не се слива със Пътя Всевечен.
Ний владеем онуй,
що не жалим за него безкрай!
А успех е в това, -
своя път да живеем човечно, -
първенството за тоз,
превъзходството - кой не желай!


Болгария, г.София, 11.03.2002, пн., 19.20.

Превод: Мария Шандуркова, 23.04.2016 г., 15.30., София

------------------------------
Нещо стИгнеш ли тИ,
то по сЪщност е сЯнка на ДАо:
не ще нИкой прозрЕ
до БезкрАйния, ВЕчния пЪт.
Знаеш сАмо еднО, -
то съдЪржа във сЕбе си мАлко:
ДАо – всИчко фИнес,
филосОфия сИлна в светА!


Кой остАнал е сАм
по-назАд, той окАзва се пЪрви,
добродЕтелни смЕ
щом безкОристно прАвим добрО.
Да рушИме стенИ,
разрушАваме здрАве и нЕрви.
Който мЕк е на вИд,
в него скрИто е здрАво ядрО.

ТържествУва едИн,
в който нЯма страсттА за побЕди,
който мЯрка познАл:
в всеки Ин, той и Ян ще познАй;
в равновЕсие тОй
ще приЕма и рАдост, и клЕтви;
със спокОйствие пАк
недостАтъка свОй ще признАй.


Към върхА пътят нАш
не се слИва със ПЪтя ВсевЕчен.
Ний владЕем онУй,
що не жАлим за нЕго безкрАй!
А успЕх е товА -
своя пЪт да живЕем човЕчно, -
първенствОто за тОз,
превъзхОдството - кОй не желАй!

-----------------------------

На Пути Дао

Ленчо Димитрову

То, что можно постичь,
    есть, по сути,  лишь тень сути Дао:
Не обхватит никто
    Бесконечность  и Вечность ничем.
То, что можно сказать, –
    то содержит в себе слишком мало:
Дао – тоньше всего,
    Дао – шире  всех философем!

Тот, кто ставит себя
    сзади всех, тот окажется первым,
Добродетель же в том,
    что мы плату не ждём за добро.
Разрушая вовне,
    мы калечим себя, свои нервы.
Тот, кто мягок на вид,
    часто крепкое носит ядро.

Побеждают лишь те,
    в ком угасли все страсти победы,
В ком есть знание мер:
    в каждом Инь они видят и Ян;
С ровным чувством они
    принимают и радость, и беды;
И спокойны всегда,
    «недеянием» лечат изъян.

Путь к вершине любой
    не вмещает в себя Путь Извечный.
Мы владеем лишь тем,
    обладанием чем – не больны!
Достиженье же в том,
    чтоб изжить свой предел человечий,
И главенствуют те,
    превосходства кому – не нужны!

Болгария, г.София, 11.03.2002, пн., 19.20.