Нам с тобою не быть никогда. Анатолий Горовой

Я хотел бы с тобой заблудиться в лугах,
Я дарил бы тебе из ромашек венок,
Я тонул бы в твоих земляничных губах,
Поливал бы росой красоту нежных ног...

Под июльским дождём за тобой босиком
Я бы долго бежал по зелёной стране...
Мы ушли бы от всех далеко-далеко,
И летели бы вместе меж звёздных огней...

Я тебя бы купал в Океане небес,
На руках бы пронёс от Земли до Луны,
Подарил бы тебе засыпающий лес,
И смотрел бы с тобой разноцветные сны...

Нам, увы, не дано повернуть время вспять,
Из реки нашей жизни уходит вода...
Только каждую ночь ты мне снишься опять...
Нам с тобою не быть никогда... Никогда...

НЯМА НИКОГА ВЕЧЕ ДА БЪДЕМ  СЪС ТЕБ
Превод: Радко Стоянов

Аз бих искал в ливади със теб да вървя,
бих дарил ти от лайка прекрасен венец.
И в малинови устни потъвал бих цял,
и с роса бих поливал красиви крака…

Аз за тебе под юлския дъжд, даже бос,
бих понесъл се в тези зелени поля…
И далече ний бихме отишли сами,
и летели ний бихме сред жарки звезди.

Бих те къпал в небесния син океан,
на ръце до Луната бих носил те сам,
Подарил бих ти сънния приказен лес
и сънувал бих най-пъстроцветния сън.

Уви, няма да върнем летата назад,
от реката ни жива вода не тече…
Само нощем сънувам те винаги пак…
Няма никога вече да бъдем със теб.