Игорь Ляпин Сыну Към сина ми

„СЫНУ”
Игорь Иванович Ляпин (1941-2005 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КЪМ СИНА МИ

Ти нямаш в детството рекичка нежна,
която свети, пей, звъни, шурти.
В какви добри води ще се оглеждаш,
къде кристална мисъл ще отвеждаш,
обида щом душата угнети?

Когато мъката дъха ти трие,
беда безсилен да предотвратиш,
покой в какви миражи ще откриеш,
с каква вълна лицето ще измиеш,
с каква вода душа ще освежиш?

Щом думи зли и клевети потропат,
къде за бягство ще потърсиш път?
Когато под краката зине пропаст,
повярвай, не е стълбата за входа,
което за реката е брегът.

Рекичка, през годините струила,
играла с разлива на изгрев свеж,
неспирните ти грижи би отмила,
тревоги и несгоди би смекчила,
залъгвайки и болка, и копнеж.

Душата ти от слънцето ще блесне.
Ще бъдеш прям, висок и твърд, и с чест,
такъв, че хората ще те харесват.
Но без рекичка ще е твойто детство,
това сърцето ми разкъсва днес.


Ударения
КЪМ СИНА МИ

Ти ня́маш в де́тството реки́чка не́жна,
коя́то све́ти, пе́й, звъни́, шурти́.
В какви́ добри́ води́ ште се огле́ждаш,
къде́ криста́лна ми́съл ште отве́ждаш,
оби́да што́м душа́та угнети́?

Кога́то мъ́ката дъха́ ти три́е,
беда́ безси́лен да предотврати́ш,
поко́й в какви́ мира́жи ште откри́еш,
с каква́ вълна́ лице́то ште изми́еш,
с каква́ вода́ душа́ ште освежи́ш?

Штом ду́ми зли́ и клевети́ потро́пат,
къде́ за бя́гство ште потъ́рсиш пъ́т?
Кога́то под крака́та зи́не про́паст,
повя́рвай, не́ е стъ́лбата за вхо́да,
кое́то за река́та е брегъ́т.

Реки́чка, през годи́ните струи́ла,
игра́ла с ра́злива на и́згрев све́ж,
неспи́рните ти гри́жи би отми́ла,
трево́ги и несго́ди би смекчи́ла,
залъ́гвайки и бо́лка, и копне́ж.

Душа́та ти от слъ́нцето ште бле́сне.
Ште бъ́деш пря́м, висо́к и твъ́рд, и с че́ст,
такъ́в, че хо́рата ште те харе́сват.
Но без реки́чка ште е тво́йто де́тство,
това́ сърце́то ми разкъ́сва дне́с.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Ляпин
СЫНУ

А у тебя не будет речки детства,
Что светится, журчит, звенит, поёт.
В какие воды будешь ты глядеться,
Хоть мысленно куда ты сможешь деться,
Когда обида душу захлестнёт?

Когда дышать от горечи не сможешь,
Когда беды уже не отвратишь,
Каким себя виденьем успокоишь,
Какой волной лицо своё умоешь,
Какой водою душу окропишь?

От горьких дум, от грубого навета
Куда, в какие бросишься бега?
Когда земля у ног твоих разверста,
Ты мне поверь, что лестницы подъезда
Совсем не то, что речки берега.

А речка б та струилась через годы,
Играла бы разливом светлых зорь.
И, омывая все твои заботы,
Все тяготы смягчая и невзгоды,
Журчала б, заговаривая боль.

Твоей душе от солнца возгореться.
Ты в жизни будешь прям, высок и твёрд,
Такой, что на тебя не наглядеться.
Но у тебя не будет речки детства,
И это мне на части сердце рвёт.




---------------
Руският поет и преводач Игор Ляпин (Игорь Иванович Ляпин) е роден на 10 октомври 1941 г. в гр. Каменск-Уралски, Свердловска област. Завършва Литературния институт „Максим Горки” и Академията за обществени науки. Член е на Съюза на писателите на СССР (1974 г.). Превежда кавказки поети. Работи като завеждащ редакция поезия в изд. „Современник”, зам.-главен редактор на изд. „Советская Россия”, главен редактор на изд. „Детская литература” и главен координатор на Всерусийската асоциация на любителите на отечествената словесност и култура „Единение”. Член-кореспондент на Международната славянска академия за наука, култура, изкуства и образование, първи секретар на Съюза на писателите на Русия. Автор е на стихосбирките „Междуречья” (1973 г.), „Стороны света” (1975 г.), „Живу тобой” (1976 г.), „Не вешние воды” (1978 г.), „Не в чистом поле” (1979 г.), „Линия судьбы” (1981 г.), „Линия судьбы” (1983 г.), „Стихотворения” (1983 г.), „А вечности в запасе нет” (1985 г.), „Наедине с тобою, жизнь” (1985 г.), „Окно, распахнутое ветром” (1986 г.), „Ветры дорог” (1988 г.), „Избранное” (1989 г.), „На правом берегу” (1989 г.), „Дай Бог памяти” (1992 г.), „Крик души” (1993 г.), „Москва–Назрань” (1994 г.), „Гармоника” (1995 г.), „Её зовут Россией” (1997 г.), „Автограф” (1998 г.), „Чаша Сия” (2000 г.) и „Чаша” (2004 г.). Умира на 2 юни 2005 г. в Москва.