Момчето с колелото
На Ивайло Терзийски
Момче, възседнало велосипеда,
то няма нито щит, ни Росинант –
цъфтяха във съня му слънчогледи,
далечни за чедата на Пилат.
Автомобилите самодоволни
го пръскаха ехидно с кикот, с кал –
момчето със велосипеда волен
и поглед, често пълен със печал.
Говореше се стихове че пишел,
че вечно влюбен бил – какъв чудак!
По музи и по красота въздишал
и с колелото гонел оня влак,
със който стига се до небесата
и слънцето те хваща за ръка
Момчето гонеше си своя вятър
и тайна драма криеше така...
Летеше и насън с велосипеда,
усещаше: луната му шепти,
по пътя му безброй звезди го следват
и ронят рими за неписан стих…
© Copyright: Дафинка Станева, 2017
Свидетельство о публикации №117010407833
Свидетельство о публикации №117010407833
Рецензии
Дорогая Дафинка, пусть в новом году за тобой следуют вдохновляющие звёзды и роняют озаряющие рифмы и образы в твои стихи! Обнимаю,
Валерий Латынин 09.01.2017 13:53 • Заявить о нарушении
Валерий Латынин 09.01.2017 13:53 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.