Петя Дубарова. Убивство

Петя Дубарова
УБИВСТВО


Причал у море виплюнув мазут.
Нахабно засміявся і зухвало.
І раптом морем дрож пройшлася тут —
йому немовби жили напинало.

Гриваста хвиля, горда й бунтівна,
отруєна, лягла поверх причалу,
і чайка, волелюбна і сумна,
своїм пером ту хвилю заквітчала. 

Було до ранку чути моря схлип.
Дитя своє оплакувало ревно...
Скорботу в серці заховавши вглиб,
світанку так діждалося напевно.

Затим прийшли до моря люди вдень
і зажадали у такі хвилини
щоб море заспівало їм пісень,
сміялося й плело гірлянди з піни.

Щоб наче ромом повнилось п’янким,
розпінене було і синє-синє,
було красиве, наче світлий дім
жаркого сонця, яви і богині.

Чи ж в мить таку до співання хіба...
Мовчало море — тисла серце скрута,
за хвилею загиблою журба.
Та все лилася-линула отрута...

І відчувало море смерті дух,
з ним разом риби гинули й дельфіни,
тремтливих зябер гас поволі рух,
мов водоростей віття павутинне.

Настане день, коли остуда зла
на сивий порт свої накине тіні, —
все вкриє чорна піна, мов імла, —
в його ногах сконає море синє.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Оригинал:

Петя Дубарова
УБИЙСТВО


Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.
 
Една вълна — красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.
 
Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.
 
След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.
 
Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.
 
Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива —
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...
 
И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.
 
И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.