ПЛАЧУТ КОЛОКОЛА ( День третий )
Ольга Мальцева-Арзиани
Ансамблю Александрова посвящается.
( На Руси хоронят на третий день...)
Горем весь Мир пронизан,
Как все принять и простить?
Может, как доктор Лиза
Всех продолжать любить?
*
Ну почему так случилось,
Слезы текут по щекам...
Лучше бы это приснилось
В страшном кошмаре нам.
*
Девочка Ангелом юным
В танце на Небо летит,
Все! Оборвались струны...
Как же душа болит!
*
Мальчик талантливый самый
Принят в ансамбль вчера...
Был утешением мамы.
Вырос. Жениться пора...
*
Только детишек не будет
В семьях погибших ребят!
В скорби рыдают люди,
Верить в их смерть не хотят.
*
Пели - и дрожь по коже,
Песни на все времена.
Сверстников будут моложе,
Помнит о них вся страна.
*
День третий - звон похоронный,
Их хоронить бы пора...
Горе России бездонно,
ПЛАЧУТ КОЛОКОЛА!
*
Может быть, в хоре небесном
Нашу " Славянку " поют...
Пели вы русские песни,
Как же вас матери ждут!
*
Их успокойте, вернитесь,
Надо земле вас предать...
Спите, родимые...Спите!
Ждет вас Россия, как Мать..
..............
Плачут колокола
© Copyright: Ольга Мальцева-Арзиани2, 2016
Свидетельство о публикации №116122907580
Свидетельство о публикации №116122907580
Рецензии
Трогателно стихотворение, Оля! А мъката на на каквито и езици да е изразена е болка! Ето как звучи тя на български език:
ПЛАЧАТ КАМБАНИТЕ
Поетичен превод : Генка Богданова
Мъката цял свят прониза.
Как да приема, простя?
Или като доктор Лиза,
любов все пак да даря?
Защо ли се случи така?
Стичат се сълзи – порой.
Де да беше кошмар в съня,
щеше да отмине той.
Ангел е младо девойче,
в танц на небето лети.
Късат се струните вече…
О, как душата боли!
Момък, талантлив и напет,
утехата на мама,
в състава бе вчера приет,
дори невеста няма…
Няма да създадат деца,
загиналите вече.
Ридаем ний с тъжни сърца:
„Кой на смърт ги обрече?“
А тръпнехме щом запеят
руските песни вечни!
Те няма да остареят,
с нас ще са вековечно.
Траурен звън, ден трети,
Без гроб ще останете!
Русия - с траур в сърцето.
Вред плачат камбаните!
*
Може би в хора небесен,
руска „Славянка“ пеят…
Там пеете наши песни,
тук майки за вас копнеят.
Успокойте ги, елате,
да ви погребат чакат.
- Ах, спете, обични.. Спете!
Мать Русия заплака!
http://www.stihi.ru/2016/12/30/8170
Генка Богданова 02.01.2017 17:42 • Заявить о нарушении
ПЛАЧАТ КАМБАНИТЕ
Поетичен превод : Генка Богданова
Мъката цял свят прониза.
Как да приема, простя?
Или като доктор Лиза,
любов все пак да даря?
Защо ли се случи така?
Стичат се сълзи – порой.
Де да беше кошмар в съня,
щеше да отмине той.
Ангел е младо девойче,
в танц на небето лети.
Късат се струните вече…
О, как душата боли!
Момък, талантлив и напет,
утехата на мама,
в състава бе вчера приет,
дори невеста няма…
Няма да създадат деца,
загиналите вече.
Ридаем ний с тъжни сърца:
„Кой на смърт ги обрече?“
А тръпнехме щом запеят
руските песни вечни!
Те няма да остареят,
с нас ще са вековечно.
Траурен звън, ден трети,
Без гроб ще останете!
Русия - с траур в сърцето.
Вред плачат камбаните!
*
Може би в хора небесен,
руска „Славянка“ пеят…
Там пеете наши песни,
тук майки за вас копнеят.
Успокойте ги, елате,
да ви погребат чакат.
- Ах, спете, обични.. Спете!
Мать Русия заплака!
http://www.stihi.ru/2016/12/30/8170
Генка Богданова 02.01.2017 17:42 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.
