Михаил Анищенко-Шелехметский - Гром на рассвете ра

Михаил Анищенко-Шелехметский
***Гром на рассвете разбудит

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Гръм пред зора ме събужда.
Ставам - небето кърви. 
Вяра, Любов и Надежда
няма ли в нашите дни.

Черна е Волга, тъй Лета
плува във пропасти век,
облаци спят с Параклета,
в облаци спи Параклет*.

Няма в Русия наследство,
вожд и царе - все лъжи.
Листи летят - безнадеждно,
няма да видиш - звезди!

Тъжно в сърцето и пусто,
време не знай суета.
Господи! Колко изкусно
слети са свят с гибелта!

Вдясно и вляво - гробове,
вляво и вдясно - венец.
Господи! Твоя ли воля,
ти ли си този Творец?

Тъй си говоря - немея,
сякаш дочувам гласа.
И над земята се реят
негаснещи небеса.

Виждам ливада и бряста,
сещам се, ето че пак:
Вяра се ражда  - отдясно,
вляво - сияй любовта!

Има надежда по пътя,
връзка с родина до смърт...
Бога в гръдта си е скътал
руска съсирена кръв.

______
*Параклет - Утешител, Застъпник, Свят Дух
Превод: Мария Шандуркова, 27.12.2016 г.

----------------------------------------

ГрЪм пред зорА ме събУжда.
СтАвам - небЕто кървИ. 
ВЯра, ЛюбОв и НадЕжда
нЯма ли в нАшите днИ.

ЧЕрна е ВОлга, тъй ЛЕта
плУва във прОпасти вЕк,
Облаци спЯт с ПараклЕта,
в Облаци спИ ПараклЕт*.

НЯма в РусИя наслЕдство,
вОжд и царЕ - все лъжИ.
ЛИсти летЯт - безнадЕждно,
нЯма да вИдиш - звездИ!

ТЪжно в сърцЕто и пУсто,
врЕме не знАй суетА.
ГОсподи! КОлко изкУсно
слЕти са свЯт с гибелтА!

ВдЯсно и влЯво - гробОве,
влЯво и вдЯсно - венЕц.
ГОсподи! ТвОя ли вОля,
тИ ли си тОзи ТворЕц?

ТЪй си говОря - немЕя,
сЯкаш дочУвам гласА.
И над земЯта се рЕят
негАснещи небесА.

ВИждам ливАда и брЯста,
сЕщам се, Ето че пАк:
ВЯра се рАжда  - отдЯсно,
влЯво - сиЯй любовтА!

Има надЕжда по пЪтя,
врЪзка с родИна до смЪрт...
БОга в гръдтА си е скЪтал
рУска съсИрена крЪв.

-----------------------------------

***

Гром на рассвете разбудит.
Встану – а небо в крови.
Кажется, больше не будет
Веры, Надежды, Любви.

Волга черна, словно Лета
в пропасти прожитых лет
Спят облака Параклета,
спит в облаках Параклет.

Нет у России наследства,
врали цари и вожди.
Листья летят – не надейся,
звёзды сгорают – не жди!

Пусто на сердце и грустно,
время расправу вершит.
Господи! Как же искусно
мир для погибели сшит!

Справа и слева – могилы,
слева и справа – кресты.
Господи! Хватит ли силы
верить, что всё это Ты?

Так говорю – и немею,
будто бы слышу ответ.
И над землёю, над всею,
вижу незыблемый свет.

Вижу луга и дубравы,
и понимаю, что вновь:
Вера рождается – справа,
слева – сияет любовь!

Снова – надежда, дорога,
смертная с родиной связь…
А под ключицею Бога
русская кровь запеклась.