Михаил Волин В переулок пустынный На пресечката пу

„В ПЕРЕУЛОК ПУСТЫННЫЙ...”
Михаил Николаевич Володченко/ Волин (1914-1997 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА ПРЕСЕЧКАТА ПУСТА

На пресечката пуста, където се мрак образува,
чака в черни одежди под жълти фенери жена.
Никой там не пристига. Навярно другарите плуват
в безметежно море, както в стари добри времена...

А защо ни е страх... Ний сме само среднощни бродяги,
но сърцето се стяга от детството в сън мразовит...
Погледни, погледни, там китайски професор поляга
на аптечен плакат под далечния тухлен сив зид!

Стародавно почтен, до петите в тържествен фрак той е облечен,
с йероглиф на гърдите и с жълти ръце бе, видях.
На среднощни скитания в мъки и прах ни обрече,
сам отровен, поднасящ с насмешка отрова и страх.

Ветрове се надигат, потракват безлюдни трамваи...
Да избягаме бързо на светло от мрака проклет –
в онзи син ресторант, гдето златни огньове витаят
и танцува канкан върху гроба си пак Мистангет.

Грейва слънцето... Може би всичко това го сънувам,
както целия в глухи години живот прегорял...
Ти в параклиса идваш и гъсти ресници блянуват,
тъй прекрасна и нежна в живота ми прежен не бях те видял.

               * Мистангет – френска актриса, танцьорка и певица от началото на ХХ в., звезда в парижкия нощен клуб Мулен Руж.


Ударения
НА ПРЕСЕЧКАТА ПУСТА

На пресе́чката пу́ста, къде́то се мра́к образу́ва,
ча́ка в че́рни оде́жди под жъ́лти фене́ри жена́.
Ни́кой та́м не присти́га. Навя́рно друга́рите плу́ват
в безмете́жно море́, ка́кто в ста́ри добри́ времена́...

А зашто́ ни е стра́х... Ний сме са́мо средно́штни бродя́ги,
но сърце́то се стя́га от де́тството в съ́н мразови́т...
Погледни́, погледни́, там кита́йски профе́сор поля́га
на апте́чен плака́т под дале́чния ту́хлен сив зи́д!

Старода́вно почте́н, до пети́те в търже́ствен фрак то́й е обле́чен,
с йерогли́ф на гърди́те и с жъ́лти ръце́ бе, видя́х.
На средно́штни скита́ния в мъ́ки и пра́х ни обре́че,
сам отро́вен, подна́сяшт с насме́шка отро́ва и стра́х.

Ветрове́ се нади́гат, потра́кват безлю́дни трамва́и...
Да избя́гаме бъ́рзо на све́тло от мра́ка прокле́т –
в о́нзи си́н рестора́нт, где́то зла́тни огньо́ве вита́ят
и танцу́ва канка́н върху гро́ба си па́к Мистанге́т.

Гре́йва слъ́нцето... Мо́же би вси́чко това́ го съну́вам,
ка́кто це́лия в глу́хи годи́ни живо́т прегоря́л...
Ти в пара́клиса и́дваш и гъ́сти ресни́ци бляну́ват,
тъ́й прекра́сна и не́жна в живо́та ми пре́жен не бя́х те видя́л.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Волин
В ПЕРЕУЛОК ПУСТЫННЫЙ...

В переулок пустынный, где серо и душно от пыли,
Вышла женщина в черном и стала под желтый фонарь.
Но никто не приходит. – Друзья, вероятно, уплыли
На больших кораблях в безмятежное море, как встарь…

Отчего нам так страшно… Мы только ночные повесы,
Но сжимается сердце, как в детстве бывало во сне…
Погляди, погляди, оживает китайский профессор
На аптечном плакате на дальней кирпичной стене!

У него на груди иероглиф и холодные желтые руки,
Весь он в прошлом столетье, в торжественном фраке до пят.
Это он нас обрек на ночные скитанья и муки,
Весь отравленный сам, подносящий с усмешкою яд.

Поднимается ветер, грохочут трамваи пустые…
Убежим поскорей из проклятого места на свет –
В голубой ресторан, где сверкают огни золотые,
И танцует канкан над могилой своей Мистангет.

Поднимается солнце… Быть может, все это лишь снится,
Как и вся наша жизнь в эти злые глухие года…
Ты проходишь в костел, опуская густые ресницы,
И прекрасной и нежной такой я не видел тебя никогда.




---------------
Руският поет, писател и журналист Михаил Волин (Михаил Николаевич Володченко/ Волин) е роден на 12 август 1914 г. в гр. Имянпо, Китай. Завършва руска гимназия към Християнския младежки съюз в гр. Харбин (1931 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1930 г. Членува в литературния кръг „Молодая Чураевка”. Близо 4 години работи като кореспондент на в. „Заря”. През 30-те години приема философията на известния учител по йога Индра Деви; от 1937 г. ръководи отначало в Шанхай, а после в десетки страни, школи по гимнастика и йога. През 1949 г. емигрира в Австралия, от 1969 до 1981 г. живее в САЩ, след което отново се връща в Австралия. Публикува поезия и проза в емигрантски списания и сборници в Китай, Германия, САЩ, Франция, Австралия и др., сред които „Чураевка”, „Рубеж”, „Грани”, „Новый журнал”, „Континент”, „Перекрестки”, „Возрождение”, „Новое русское слово”, „Излучина”. В САЩ, Канада, Индия, Нова Зеландия и много страни на Европа чете лекции на тема: Изследване на процесите на стареенето и методи за противодействието им. Автор е на стихосбирките „Путем строк” (1987 г.) и „Избранные стихи” (на руски и на английски, 1988 г.) и на над 10 книги по хата-йога, сред които „Йога за сорок”, „Йога для женщин”, „Йога и секс” и „Преодоление многих лет”. Известен е и като съавтор на текста на песента „Дорогая пропажа”, изпълнявана от Александър Вертински. Умира на 17 май 1997 г. в гр. Аделаида, Австралия.