Георгий Гранин Стансы Станси

„СТАНСЫ”
Георгий Иванович Сапрыкин/ Гранин (1913-1934 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СТАНСИ

Не говори, мълчи... В душата болестта
не може вече нищо да прикрие –
там нощ и мрак е, черен вятър вие
и мъст клокочи с тайничка мечта.

Това, което радваше окото,
от червеи е поругано вдън;
ти – гол и бос – като среднощен гръм
мощта на невидима орис носиш.

Дори сред сенки в тленотворен свят
в сърцето нека черен студ да мине.
Макар гладът да е за теб светиня
и в този мрак дни светли да струят!

Гори, душа, в огньове на борбата
пламти, в отчаян пламък се терзай,
аз вярвам, зная, че ще бъде Рай,
от смърт към възкресението свято!


Ударения
СТАНСИ

Не говори́, мълчи́... В душа́та болестта́
не мо́же ве́че ни́што да прикри́е –
там но́шт и мра́к е, че́рен вя́тър ви́е
и мъ́ст клоко́чи с та́йничка мечта́.

Това́, кое́то ра́дваше око́то,
от че́рвеи е поруга́но вдъ́н;
ти – го́л и бо́с – като́ средно́штен гръ́м
моштта́ на невиди́ма о́рис но́сиш.

Дори́ сред се́нки в тленотво́рен свя́т
в сърце́то не́ка че́рен сту́д да ми́не.
Мака́р гладъ́т да е за те́б свети́ня
и в то́зи мра́к дни све́тли да струя́т!

Гори́, душа́, в огньо́ве на борба́та
пламти́, в отча́ян пла́мък се терза́й,
аз вя́рвам, зна́я, че ште бъ́де Ра́й,
от смъ́рт към възкресе́нието свя́то!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Георгий Гранин
СТАНСЫ

Не говори, молчи… Души твоей больной
Ничто, ничто уже не успокоит, –
В ней ночь и мрак, в ней черный ветер воет
И месть клокочет тайною мечтой.

Все то, чем жил, что радовало око,
Поругано, изъедено червем;
Ты сир и наг, но, как полночный гром,
Ты носишь мощь невидимого Рока.

Пусть все вокруг – тлетворный мир теней,
Пусть жизнь черна и в сердце – черный холод.
Пусть… Для тебя святыней стали голод
И этот мрак, который дня светлей!

Гори, душа; пылай в огне боренья,
Отчаяньем и мукою пылай,
Я верую, я знаю – будет Рай,
И смертию свершится воскресенье!




---------------
Руският поет и писател Георги Гранин (Георгий Иванович Сапрыкин/ Гранин) е роден на 23 юли 1913 г. в с. Погранично, последна станция на Източната железопътна линия на границата с Китай. През 1923 г. се преселва с майка си в китайския гр. Харбин. Завършва руска гимназия и учи един курс в Харбинския политехнически институт. Изкарва курсове по английски в школа на Християнския младежки съюз. Секретар е на литературния кръг „Молодая Чураевка”. За краткия си живот оставя голямо по обем поетично творчество и започнатия роман „Небо”. Публикува стихове и разкази в издания като „Чураевка”, „Рубеж”, „Парус” и „Авангард”, през 1933 г. сътрудничи няколко месеца на фашисткия в. „Наш путь”. На 6 декември 1934 г. се самоубива в японския хотел „Нанкин” в Харбин (в двойно самоубийство с поета Сергей Сергин).