Наталия Резникова Я разучилась ревновать Аз изоста

„Я РАЗУЧИЛАСЬ РЕВНОВАТЬ...”
Наталия Семеновна-Тарби Резникова (1911-1995 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ ИЗОСТАВИХ РЕВНОСТТА

Аз изоставих ревността,
с мечтите не живея вече,
аз стих престанах да чета
и да очаквам нещо вечер.

Да, има тихички места.
Презрително и мълчаливо –
сълзливо криеш нежността,
грижливо пазиш верността,
но не редиш любов щастлива!


Ударения
АЗ ИЗОСТАВИХ РЕВНОСТТА

Аз изоста́вих ревността́,
с мечти́те не живе́я ве́че,
аз сти́х преста́нах да чета́
и да оча́квам не́што ве́чер.

Да, и́ма ти́хички места́.
Презри́телно и мълчали́во –
сълзли́во кри́еш нежността́,
грижли́во па́зиш верността́,
но не реди́ш любо́в штастли́ва!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Наталия Резникова
Я РАЗУЧИЛАСЬ РЕВНОВАТЬ...

Я разучилась ревновать,
Я больше не живу мечтами,
Я бросила стихи читать
И ждать чего-то вечерами…

Да, можно безмятежно жить.
Презрительно и молчаливо, –
И только втайне нежной быть,
И верность бережно хранить,
И не искать любви счастливой!

               1937 г.




---------------
Руската поетеса и писателка Наталия Резникова (Наталия Семёновна-Тарби Резникова) е родена на 7 юли 1911 г. в гр. Иркутск. През 1921 г. емигрира със семейството си в Китай. Завършва руска гимназия в гр. Харбин (1928 г.) и юридическия факултет на Харбинския университет (1932 г.). Работи като журналист в редакциите на сп. „Рубеж” в Харбин и в. „Шанхайская Заря” в Шанхай. Превежда от английски и френски. Членува в литературния кръг „Молодая Чураевка”. Публикува поезия, проза и публицистика в емигрантския печат и в колективни поетични сборници като „Лестница в облака” (1929 г.), „Семеро” (1930 г.), „Багульник” (1931 г.) и „Излучины” (1935 г.). От 1948 живее в Дания и в Англия, а през 1951 г. се преселва в САЩ. Завършва бизнес курсове в Ню Йорк. Автор е на стихосбирките „Песни земли” (1938 г.) и „Ты” (1942 г.), на романите „Измена” (1936 г.) и „Побеждённая” (1937 г.) и на книгите с разкази и есета „Раба Афродиты” (1939 г.) и „Пушкин и Собаньская” (1941 г.). Умира през 1995 г. в приют за слепи в Ню Йорк, САЩ.