На Маргарита Петкова
Фатална.Зеленоока –
дявол не ще те опази!
Реката ти, дълбоката,
не всеки може да гази.
От орисниците – трите –
никоя не те пожали.
Харизаха ти кибрита –
чергата мъжка да палиш.
Да гориш в рая, в пъкъла
на любовите безумни.
В бездната на разлъката
да виеш венци от думи.
По безразличните гари
щастието ти да мръзне.
Сама под звездни олтари,
от пепелта да възкръсваш.
Да бъдеш богоизбрана,
с име и слово да светиш.
С нокти и зъби да браниш
пътя трънлив на поета.
А щом в самотност завием,
без топлина и пъртина,
налей ни, с тебе да пием
вино от дива къпина.
Орис
© Copyright: Дафинка Станева, 2016
Свидетельство о публикации №116121906060
Свидетельство о публикации №116121906060
Рецензии
Спасибо Дафинка за стих! Читаю, помогает жена - болгарка. Но все понимаю нутром.Нравятся тонкие, нежные и одухотворяющие слова! С теплом! Федоров, а без псевдонима - Юрий Терновый. Успехов Вам в творчестве и радости по жизни!
Юрий Федоров 18.02.2017 06:43 • Заявить о нарушении
Юрий Федоров 18.02.2017 06:43 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.