Двайца не се препознаа

Автор: проф.Христо Петрески, Македония
Превожд: Генка Богданова


Многу голема работа,
А уште поголема срамота:
Двајца не се препознале,
А можеби (никогаш вистински) и не се запознале.

Инаку, зарем немаше да им се вкрсти опулот
Да си го препознаат одот
Да се откријат по кашлањето
Да си ја дешифрираат заумната мисла...

Не, тој веќе беше подгрбавен
Со побелена коса и цигара в рака
Гледаше напред зашто немаше веќе назад
Наместо весник под мишка си ја носеше главата.

А, другиот, ете, трчаше како попарен петел
За да покаже (божем) дека гледа право само по
                улиците
Но, не и во луѓето кои нервозно и изгубено чекорат
                по нив
А најмалку пак тие кои ги пресекуваат и претрчуваат!


ДВАМА НЕ СЕ РАЗПОЗНАХА
Превод от македонски на български език: Генка Богданова

Много голяма работа,
а и още по-скандална:
двама не са познали,
а може би (никога истински) и не са се запознали.

В противен случай, няма ли да се  се досетят,
да си познаят походката,
да се открият след кашлянето
да си разшифроват скритата мисъл ...

Не, той вече беше прегърбен,
с побеляла коса и с цигара в ръка.
Гледаше напред, защото нямаше вече „назад“.
Вместо вестник, под мишница си носеше главата.

А другият, той  се затича  като попарен петел,
за да покаже (уж), че гледа право само към улиците,
но не и в хората, които нервно и като изгубени сноват по  тях,
а най-малко пък тези, които ги пресичат или претичват!