Зимна вечер в града

Раздипля вечерта мъглив воал,
за да обгърне къщи, минувачи.
Потръпващ под измачкан дрипав шал,
снегът остава сам като сираче.

През запотени чакащи стъкла
се взира кръчма – топла ръкавичка.
И в нея сред тютюнева мъгла
душата стихва – приютена птичка.

Клатушка се задъхан автобус
с товар от страсти, куп човешки грижи.
По булеварда с тротоара пуст
премръзнали коли едва се нижат.

Нехае двойка влюбени в студа,
прегръща кипнали мечти, копнежи.
Притихва в зимния си шал градът,
за да сънува бялата надежда…


Рецензии
Дафинка, примите,пожалуйста, мой перевод.С уважением!Александр
http://www.stihi.ru/2017/08/28/8226

Искандер Борисов   28.08.2017 19:45     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.