Ирина Карпинос -

Ирина Карпинос
… А в этой захлебнувшейся стране

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

...А в тази задушавана страна 
с пияници, пророци и поети,
где истината в виното умря 
и черна кръв потече в стиховете,
где няма вяра в мъжките очи,
а пък момиченца се смеят дръзко,
где няма Бог в небесни висоти,
а само престарели божи фрески ...   

Да, в тази разтревожена страна,
която себе си сама убива,
където търсят, по чия вина
мир няма, и веднага вдигат вили,
там замисъл с реалност са едно,
обичат само ложе на Покруста;
там пише се историята с зло
и малко значат собствените чувства,

там чистият човек е - будала,
добри към ближен - уличници само,
а дом за гения – барака най-добра,
жени в четирсет –  състарени рано,
там Маргарита с вещица се сля,      
а Майсторът във лудница будува,
там приказка на прах се разпиля,
там целият народ погром жадува,

Татяни Ларини са на гуляй,
Альоши Карамазови безчинстват,
а някой от войниците ридай,
загубил ум в Афганистански чистки...
Да, в тази заблудила се страна
кое е мит и мъки настоящи,   
и сякаш ний живеем на война,
полето бойно –  място е за срещи...

Из книги "Перевернутый мир"
Превод: Мария Шандуркова, 06.12.2016 г.

-------------------------------------

...А в таАзи задушАвана странА   
с пиЯници, прорОци и поЕти,
где Истината в вИното умрЯ   
и чЕрна крЪв потЕче в стиховЕте,
где нЯма вЯра в мЪжките очИ,
а пък момИченца се смЕят дрЪзко,
где нЯма БОг в небЕсни висотИ, 
а сАмо престарЕли бОжи фрЕски ...   

ДА, в тази разтревОжена странА,
коЯто сЕбе си самА убИва,
къдЕто тЪрсят, по чиЯ винА
мир нЯма, и веднАга вдИгат вИли,
там зАмисъл с реАлност са еднО,
обИчат сАмо лОже на ПокрУста;
там пИше се истОрията с злО
и мАлко знАчат сОбствените чУвства,

там чИстият човЕк е - будалА,
добрИ към блИжен - Уличници сАмо,
а дОм за гЕния – барАка най-добрА,
женИ в четИрсет –  състарЕни рАно,
там МаргарИта с вещИца се слЯ,      
а МАйсторът във лУдница будУва,
там прИказка на прАх се разпилЯ,
там цЕлият нарОд погрОм жадУва,

ТатЯни ЛАрини са на гулЯй,
АльОши КарамАзови безчИнстват,
а нЯкой от войнИците ридАй,
загУбил Ум в АфганистАнски чИстки...
ДА, в тази заблудИла се странА
коЕ е мИт и мЪки настоЯщи,
и сЯкаш нИй живЕем на войнА,
полЕто бОйно –  мЯсто е за срЕщи...

------------------------------------

***

… А в этой захлебнувшейся стране   
Поэтов, пьяни, зеков и пророков,    
Где утонула истинна в вине    
И просочилась черной кровью в строках,   
Где у мужчин безверие в глазах,   
Где девочки смеются очень резко,   
Где Бога нет давно на небесах,    
Лишь престарелые божки на фресках…      

Да, в этой взбаламученной стране, 
Которая сама себя избила,               
Где любят выяснять, по чьей вине       
Нет мира, и всегда готовы вилы,             
Где вымысел с действительностью слит,
Где любят лишь на ложе у Прокруста;   
Где пишется история навзрыд               
И мало значат собственные чувства,      

Где самый чистый человек – дурак,       
Где к ближнему добры лишь потаскухи,   
Где лучший дом для гения – барак,          
Где в сорок лет все женщины – старухи,   
Где Маргариты ведьмами слывут,               
А Мастер пишет в сумасшедшем доме,   
Где сказка стала пылью наяву, 
Где весь народ мечтает о погроме, 

Вокруг Татьяны Ларины кутят,   
Алеши Карамазовы буянят,       
А кто-то из служивых невпопад   
Кричит, что он сошел с ума в Афгане… 
Да, в этой заблудившейся стране   
Не отличить преданий от страданий, 
Как будто все мы жили на войне, 
И поле брани – место для свиданий…      

Из книги "Перевернутый мир"


Рецензии