Вълшебното лекарство

Автор: Генка Богданова

Виж, нощта се спусна , Ади!
Легнаха си стари, млади,
само ти си още будна,
чакаш приказката чудна.

Мама Меца болна легна.
Болка я в сърцето стегна,
стене, пъшка и въздиша,
нещо пречи й да диша.
Пред очите й тъмнее,
почна Меца да линее.
На постелята се свива
с мъх и шума се завива,
чичо Мечо не поглежда,
жално плаче и нарежда:
-Ох,умирам! Свършвам вече!
Ще оставя малко мече
клето, мъничко  сираче
да тъгува и да плаче!
Мъката ми е голяма!
Цяр за болката ми няма!
Разтревожен чичо Мечо
на Мецана кротко рече:
-Мила Мецо,аз съм стар,
но съм верен твой другар.
Тръгвам доктор да намеря,
че от страх за теб треперя.
Тази болест тъй невярна
сигурно не е безцярна?
Дръж се,Мецо, дръж се, мила!
Не бъди така унила!
Вярвай, твоят мил другар
ще открие този цяр!
После Меца той прегърна,
със кожуха се загърна
и с тояга във ръката
тръгна пряко през реката
по пътеката извита.
Дълго, дълго Мечо скита
в тъмните усои скрити.
Тук похлопа, там попита,
търси врачки-чародейки,
горски билки-чудодейки,
от пчелите мед изпроси
и на Меца той ги носи.
Меца билките изпива,
но от болки пак се свива,
жално плаче и нарежда,
към медеца не поглежда:
- Ох,умирам аз горката!...
Хвана Мечо пак гората.
В гъсти дъбови усои
срещна се с другари свои.
Там, до изворче събрани,
правят минерални бани,
после бодри и корави
тръгват си доволни, здрави.
Мечо всичко им разказа.
Братовчед му Мишо каза:
- Доведи я на почивка!
Тук с нагревки и разтривка
правят просто чудеса.
Ще я вдигнат на часа.
Весел Мечо се завръща
при Мецана в свойта къща.
После тръгнаха на бани.
Десет доктори отбрани
в изворчето я топиха.
С кал лечебна я  покриха,
после три дни без почивки
те й правиха разтривки.
Кожата й в пот се къпе...
Мажат я с отвари скъпи...
Но в душата й тъмнее,
продължава да линее:
- По-добре да се прибирам!
Ах, видя се,че умирам!
Тръгна Мечо с тежки крачки
по прочути стари врачки.
Две от тях я посетиха.
Със тамян я прикадиха,
баеха, куршим й ляха,
под носа си химни  пяха,
билки горски  й  вариха,
но Мецана само киха
и подсмърча нажалена:
- Няма,няма лек за мене!
Седем месеца Мецана
 от постелята не стана.
Прежълтяла, грозно слаба,
 заприлича тя на баба.
Чичо Мечо е отчаян:
- Пустият му лек незнаен!
Търсих вредом из гората.
Питах близки и познати.
Месеци напразно скитах,
сто лекарства аз опитах.
Ех,надежда не остана!
Май отива си Мецана?!
Мъничкото ни юначе,
ще остане тук сираче?!
Пъшка Меца, той жалее,
а навън дъждът се лее.
Есен вече е в гората,
тежко стелят се листата.
А останали без сили
дремят мечките унили.
Но какъв е този звук?
Някой чука:Чук! Чук! Чук!
Тропат вънка на вратата 
музиканти непознати-
цял оркестър от щурци-
музиканти и певци.
Търсят от дъжда подслон
в Мечовия тъжен дом.
- Влезте,моля,останете, 
ала тишина пазете,
 че е болна мама  Меца!-
рече Мечо на Щуреца.
- Болна ли е?- Щурчо трепна
и  на Мечо той зашепна:
- Знаем, господине стар,
но вълшебен,чуден цяр.
Методът е много лесен,
нерви се  лекуват с песен.
Тя е тъжна, недоволна,
че душата й е болна.
- Не,не вярвам в нищо вече!-
Мечо със въздишка рече.
Но извадиха щурците
лъкове, цигулки скрити,
па засвириха,запяха
под заглъхналата стряха.
Леят се вълшебни песни.
Стигат звуците чудесни
до душата на Мецана.
И тогава чудо стана.
Чичо Мечо се прекръсти.
Викна  Меца, щракна с пръсти,
от леглото бодро стана ,
ръченица тя подхвана.
Скача пъргаво Мецана,
тропа - весела, засмяна,
от играта запотена 
и със бузи зачервени.
Сладко песните се леят,
а очите й се смеят.
Скача весела, доволна-
сякаш не е била болна.
С благодарност и надежда
чичо Мечо занарежда:
- Да сте живи,да сте здрави!
 Музиката чудо прави.
Който свири,който пее,
дълго,дълго ще живее
и ще гони от сърцата 
мъката и тъмнината.