Автор: Генка Богданова
Сънена Мецана
от леглото стана.
Гледа и се чуди:
“Кой ли ме събуди?
Вятърко ли вее,
или птичка пее?
Чувам песен звънка.
Кой ме вика вънка?
Май съм се успала?
Беше зима бяла
и студено беше.
Да, снежец валеше,
много ми се спеше…
Ето, някой чука.
Туй е май капчука?
Бистри сълзи лее,
плаче и се смее.
Топъл дъжд запява:
- Пролет се задава!
Мецо ле, Мецано,
стара поспалано.
Изнеси кожуха
вятър да го духа!
Мецана
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116120609618
Свидетельство о публикации №116120609618
Рецензии