На рожден ден

Автор: Генка Богданова

По пътека през долчина
крачи весела дружина:
Кум Вълчан и леля Меца,
Лиско-на Вълчан кумеца,
а до тях пристъпват тежко
 Язовеца с чичо Ежко.
бързат весели,засмяни,
към Лисанини поляни.
Празник има Кума Лиса.
Тя покани им написа:
Утре имам ден рожден.
Каня всички ви при мен!
Тържеството ще започне
 утре вечер в 7 точно.
Празнично се облечете!
Моля ви,не се бавете!
На поляна сред букака
 Лиса гостите си чака.
тича весела,припряна,
чисти,готви отзарана.
Наизнесе пред дома си
столове и дълги маси.
После бързо ги застели
с чистите покривки бели.
свършиха Велики пости,
та за скъпите си гости
изненади готви Лиса,
с госби чудни да ги слиса.
Бе приготвила салати
с разни билки непознати.
За предястие Лисана
във потока мренки хвана.
После ги почисти бърже,
и в тигана ги изпържи.
Там сервира пет кокошки,
пълна кошница с овошки,
цяла купа със медец –
на десертите-венец.
Пък и торта не забрави,
със сметана я направи,
сложи свещи най-отгоре
и доволина си мърмори:
-Е,за гости съм готова.
Изморих се,честно слово!
Всичко е готово вече,
а до седем е далече-
рече Лиса със усмивка.
-Има време за почивка.
Нещо ме налегна дрямка?
Я да легна тук на сянка!
Легна и заспа Лисана...
И тогаз – белята стана.
През поляната  премина
Глиго с цялата дружина-
гладни,рошави момчета –
вечно гладните прасета.
Щом трапезата съзряха
 те зарадвани се праха.
И веднага,без да чака,
всеки спусна се в атака.
Дълго ядоха и пиха,
всичко те опустошиха.
Даже свещите без свян
 сам излапа млад глиган.
После,както се явиха,
тъй в гората пак се скриха.
А Лисана сън сънува...
Поздрави насън дочува.
С гостите яде и пие,
кръшни танци с Вълчо вие-
с нова кожа пременена ,
свети като позлатена....
А пък нашата дружина
вече своя път измина.
Бърза,малко подранила,
към рожденничката мила.
Всеки носи й букетче,
а под мишница –пакетче
със подаръче избрано
за кокетката Лисана.
Меца,стара домакиня,
носи й престилка синя.
Кум Вълчан пък чехли
носи за крачетата й боси.
А за свойта братовчедка
Лиско носи нова четка.
Чичо Ежко е набрал
вкусни гъбки – цял чувал.
А за Лисина наслада
Язко носи ярка млада.

-Ето Лисина поляна.
Май пристигнали сме рано?-
рече гладната Мецана.-
Ох,душа не ми остана!
-Тръгнали сме отзарана,
за вечеря време стана,
а стомаха ми къркори.-
Кумчо Вълчо промърмори.-
Вярно,идем отдалече,
но ще си починем вече.-
рече Ежко със надежда
и дружината повежда
към поляната голяма.
.-Но защо стопанка няма
гостите си да посреща
 с тази мараня гореща?
Язовецът се стъписа
-Вижте я,заспала Лиса,
а трапезата е празна,
мръсна,даже безобразна!
-Няма помен от гощавка!
С нас си прави подигравка!-
ревна Кум Вълчан сърдито
и Лисана гневно срита.
-Тъй ли се посрещат гости?
Да не са Велики пости?

Скочи Лиса възмутена,
гледа сънна и смутена:
Към трапезата смутена
гледа,ахка и се чуди
-Тук върлували са луди?!
- Мили гости,честно слово,
бе трапезата готова!
Всеки щеше да открие
 тука разни вкусотии.
Бях приготвила салати
 със подправки непознати
Бях изпържила и мренки
 с вкусни гъбчици червенки.
Пекох младички кокошки
имаше и кош с овошки...
На рожденният ми ден
някой гаврил се е с мен!
Жалба до кого да пиша?
Плаче Лиса и въздиша,
възмутена, наранена,
сълзи рони оскърбена...
Или минала е хала
докато съм сладка спала?
А от тортата голяма
даже помен тука няма
 
Съжали я чичо Ежко
и продума тежко-тежко:
Стига,Лисо,не скърби!
Поздрави приемай ти!
Не плачи,така не бива!
Ти,Лисано, да си жива!
-Ха,честит ти ден рожден
-рече Вълчо- и от мен!
-Е,каквото стана-стана!
- позасмя се и Мецана-
Вярно,че сме много гладни,
но на тез поляни хладни
да забравим за бедата
и да почнем веселбата!
Е,откраднаха храната,
сита да ни е душата!