Женитба

Автор: Генка Богданова

Жълтоликата луна
грее с бледа светлина.
Всички готвят се за сън,
нощ се спусна вече вън.
Нека всеки да задреме,
но за нас е вече време
 с приказка да продължим.
Чак след нея ще заспим.

Жаба Кекерица,
пъргава чистница,
скочи рано-рано
днеска отзарана.
Па закачи цвете,
къщата помете тя
с тревици прости,
че очаква гости.
После със капана
два комара хвана,
три мухи дебели,
пет личинки бели.
Гмурна се в реката,
точно под върбат -.
улови чевръсто
младо сомче тлъсто.
Чисти ги, изми ги,
в нов казан свари ги.
От едно поточе
лед-вода наточи.
Сложи си премяна-
 весела, засмяна.
После без да бърза
и гердан си върза.
На глава закичи
китка от кокиче.
Седна сам-саминка
под една глогинка.
Скъпи гости чака
и от радост квака:
-Идвайте ми свати, 
с дарове богати,
с бъклици в ръцете,
с пръстен и със цвете!
Щърко хабер прати
по бълхи рогати,
решил да се жени
личният ергенин:
- Искам Кекерица,
лична хубавица,
умна и скопосна,
като китка росна!...
Смее се комара:
- Ех ти, жабо стара,
много си живяла,
но не си разбрала,
или пък забрави,
с  що се Щърко слави?
Личният ергенин
честичко се „жени”.
После на закуска
„булките” си хруска. 
Стига , Жабо, кряка,
скрий се в жабуняка!

Моля ви, деца, мислете!
Умни,  бдителни бъдете, 
наистина ли е  приятел
всеки „ мил”, фалшив  ласкател?