Добрата звездичка

Автор: Генка Богданова

Дай ми, миличко ръчичка!
Тази нощ си пак самичка,
но при теб е баба, знай!
Приказките нямат край...

С тъмни облаци покрити
спяха тази нощ звездите.
Но сред мрака сам-самичка
грееше една звездичка.
Беше млада,любопитна
и на тайни ненаситна.
Искаше й се в тъмата
да надникне  към земята.
Мисли малката звездица:-
“Тъмно е като в тъмница!
И е тъжно,вече знам,
над света да грееш сам.
Но какво дочувам аз
в този тих вечерен час?
Някой плаче,някой стене,
някой страда там под мене.
Кой ли в този мрак се вайка?
Я, това е мама Зайка.
Със лице в сълзи обляно
и с кожухчето продрано,
по една пътека тясна
тича - тъжна и нещастна.
Със светулка във ръката
търси нещо край реката.
През трънаци се провира
и пред всяко храстче спира...
Ето я,че пак затича
и зад шипката наднича.
Там под клоните пред нея
нещо май,че се сивее?
Със надежда тя пристъпва,
но отчаяна се дръпва.
Туй е зрителна измама,
а под храста нищо няма.
 - Но какво ли търси Зайка?
И защо така се вайка?-
малката звезда се пита.-
Май,че търси нещо скрито?
Често,често се навежда,
всяко кътче тя оглежда.
На съседната полянка,
под една огромна сянка,
нещо неспокойно шава.
Ех,че интересно става!
Виждам там кълбенце сиво...
Но това е зайче живо! 
Свило се е ужасено –
тъмно му е и студено.
Бухал в тъмнината кряска,
мъничкото зайче стряска.
Иска мама да намери.
Цялото от страх трепери.
Ала пътят все го няма.
Леле,че беда голяма!
Мисли малката звездичка:
”Тази нощ съм сам-самичка,
с мрака как да се преборя?
Искам добрина да сторя,
а съм толкова мъничка!-
шепне нашата звездичка.
-В този свят под мене чуден
само Вятърко е буден..
Май и той е там самичък
ала знам,че е добричък.
Ще помогне той на Зайко
да открие свойта майка.”
С поглед Вятърко открила
тя извика с пълна сила:
- Моля,Вятърко, поспрете!
Облаците разпръснете
Събудете и звездите
 с тъмни облаци покрити!
Ще отида аз самата
да събудя и Луната.
Нека да огреем всички
 с моите сестри -  звездички
и на майката, горката,
да покажем път в тъмата
рожбата си да намери,
че от ужас тя  трепери.
А  и Зайка нещастна!-
молеше звездата ясна.
Духна Вятърко в небето
и изгряха над полето,
над поляни и горички
златните звезди-сестрички.
Най-мъничката повика
и Луната кръглолика.
Светна като в ден гората.
По пътеката позната
тича Зайка със надежда,
зайчето си тя съглежда,
сълзи радостни преглъща
и детето си прегръща.
А звездичката игрива
трепка весела, щастлива.
Към земята се навежда
мъдри думи тя нарежда:

Да помогнеш във бедата,
туй е радост за душата!
Пред бедите, знам ,е нужно
винаги да сме задружни!