Сергей Бехтеев Моя вера Моята вяра

„МОЯ ВЕРА”
Сергей Сергеевич Бехтеев (1879-1954 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОЯТА ВЯРА

Не трябва, не може
народът велик мой
да влачи тоз робски хомот,
той всичко изстрадано ще превъзмогне,
възкръснал в достоен живот.
В прахта ще се вдигне,
възкръснал от тленност,
с пречистен от скръб нов кипеж
в душа, след обиди и страшни падения
сред бездни на людски метеж.
Към благото воден с Господните длани
през дебри на яростен ден,
а там като Лазар
от гроба ще стане,
към Божите стъпки склонен.


Ударения
МОЯТА ВЯРА

Не тря́бва, не мо́же наро́дът вели́к мой
да вла́чи тоз ро́бски хомо́т,
той вси́чко изстра́дано ште превъзмо́гне,
възкръ́снал в досто́ен живо́т.

В прахта́ ште се вди́гне, възкръ́снал от тле́нност,
с пречи́стен от скръ́б нов кипе́ж
в душа́, след оби́ди и стра́шни паде́ния
сред бе́здни на лю́дски мете́ж.

Към бла́гото во́ден с Госпо́дните дла́ни
през де́бри на я́ростен де́н,
а та́м като Ла́зар от гро́ба ште ста́не,
към Бо́жите стъ́пки склоне́н.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Бехтеев
МОЯ ВЕРА

Не должен, не может
Народ мой великий
Бесовское рабство влачить,
Он все одолеет, он все превозможет,
Сумеет себя воскресить.
Он встанет из праха,
Воскреснет из тленья,
С очищенной скорбью душой,
Познавший обиды и ужас паденья
В пучине крамолы людской.
Ведомый ко благу Господней десницей,
Сквозь дебри житейских невзгод,
Он встанет как Лазарь,
Из смрадной гробницы,
И к Божьим стопам припадет.

               1931 г.




---------------
Руският поет и публицист Сергей Бехтеев (Сергей Сергеевич Бехтеев) е роден на 7/20 април 1879 г. в имението Липовка край гр. Елец, Орловска губерния, сега Липецка област. Завършва Александровския императорски лицей (1903 г.). Участва като офицер в Първата световна война, а по време на Гражданската война е в белогвардейската армия. През 1920 г. емигрира в Сърбия. Редактор е на в. „Русское знамя” и в. „Вера и верность” (1923-1925 г.), издател е на в. „Русский Стяг” (1926-1928 г.), публикува поезия в издания като „Летописец”, „Верноподданный” и др. След 1929 г. живее във Франция. Автор е на стихосбирките, издадени в Сърбия и Франция, „Стихотворения” (1903 г.), „Песни русской скорби и слёз” (1923 г.), „Два письма” (1925 г.), „Песня сердца” (1927 г.), „Царский гусляр” (1934 г.) и „Святая Русь” (в 4 тома, 1945-1952 г.). Умира на 4 май 1954 г. в гр. Ница, Франция.