Молба, Автор Генка Богданова
Вече пари ми земята босите петички.
Чакай да си сложа шапка на главата
и да си обуя с чехлички краката!
С мама ще полеем цветната градинка.
Аз ще окопая жълтата латинка,
после ще полея с бистричка водица,
тя ще се засмее, вдигнала главица.
Утре моят татко вкъщи се завръща,
толкова обичам той да ме прегръща!
Зная, че и мама много ме обича,
затова със цвете аз ще ги накича.
Слънчо, стига мята огнени стрелички!
Жадна е лехата и не пеят птички.
Свидетельство о публикации №116120404688