Краят на мишока Гризан, басня

Автор: Генка Богданова
 
Отчаял се един Гризан, че е от мишките презрян,
че страхлив е, неспокоен, че няма дух – смел и  боен,
че е бездарен, мързелив, нахален, подъл и крадлив...
Дори Жабокът му се смеел, бил  невзрачен и сивеел,
лакомник бил ненаситен, само за трапези питал.
"Тези хули как да трая? Не, ще се обеся , зная!"
Да мре мишокът щом решил във кръчмичката се отбил
с алкохол да се налочи, към смъртта без страх да скочи.
Със другари се прощавал, за чужда сметка ги гощавал
със мезета, с халби бира, с вино... че ще се умира!
До челото се налочил, пиян като казак подскочил,
добил кураж, сила страшна, тръснал кожата си прашна
и тръгнал смело, без да чака, на дуел смъртен със Котака.
Решил смело да се бие,с кръв честта си да измие.
Нали и без това ще мре, в двубой да падне - по-добре!
Намерил стария Котак, усмихнат хитро под мустак.
Сторил му се смешен, малък, свит от ужас - червей жалък!
Наточил зъбите си той, извадил ноктите за бой,
а после, без сигнал да чака, Гризан втурнал се в атака.
Излапан бил! Познайте кой? Да, вярно – нашият "герой".

Е, сега  кажете, вие, че алкохолът изход крие…