Свински подвизи, басня

Автор: Генка Богданова

Напи се Прасето ни с вино червено.
Пияно забрави, че прасе е родено.
Огледа се в калната локва под бора -
видя се единствен стопанин  на двора.
Подгони  телето, напсува Патока,
опита в колата да впрегне Жабока.
Нагизди се с шапка една от простора,
перо си отскубна от патката Дора.
Със зурла засмяна ухажва Писана,
дори  серенада любовна подхвана.
Реши да поиска развод от Свинята,
че била дебела и грозна в главата,
че раждала слаби и прости прасета,
че била все кална и много проклета…
Накрая, видя му се тесен и двора
и без да му мисли прескочи стобора,
със подвизи славни света да омае,
с геройства  нечути Писана да смае.
И както бе тръгнало слава да търси
внезапно край блатото то се изтърси.
Наведе се жадно вода да отпие,
а в блатото гледа зверище се крие.
- Излизай, страхливец, водата е моя!
Излизай да почнем със тебе двубоя!
Дърпаш се, значи? Хайде, дръж се тогава!
И там ще те смажа за почест и слава!
И право в средата на тинята гъста
се хвърли в атака Прасето чевръсто.
Избълбука лениво блатото само
и лакомо глътна Прасето пияно.

Прасе пияно в човека се крие,
щом често и без мярка алкохол пие.