Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова
Я, накрая, май сме вече!
Азбуката те увлече.
С буквите се запознахте
и приятели станахте.
Много приказки научи
и от тях се ти поучи
с много мъдрости човешки
Ще те пазят те от грешки.
А от този ден нататък
моят сън ще бъде сладък.
Радвам се, че мойто внуче
азбуката с мен изучи!
ЯБЪЛКА дърво чудато
имал царя пред палата.
Било то дърво неземно.
Златна ябълка вълшебна,
зреела през есента
сред листата на върха.
Но преди да е узряла,
през нощта незнайна хала
спускала се към върха
и откъсвала плода.
С ябълката във устата,
скривала се вдън земята.
Този чуден божи дар
бил за всяка болест цяр.
На плода във сладостта
криела се младостта.
Натъжил се царят много.
Легнал болен. В изнемога
пъшкал, охкал и не спял.
От тревоги побелял.
Кой ли за пазач да сложи?
Кой да я опази може?
И сънувал странен сън.
Плаче ябълката вън:
"Рожбите ми до една,
грабна тази хала зла!
Царю, що се чудиш още?
Синовете свои нощем
за пазачи постави!
Те са принцове добри,
волята ти те ще спазят,
ябълките ще опазят!"
Тъй и царят повели -
най-големият да бди!
Принцът вън крадеца чака,
ала сън надви юнака.
Пак потъна в дън земя
халата в уста с плода.
А на следващата есен
вторият му син със песен
буден ябълката пази.
Но сънят и него гази,
стихна скоро песента
и юнака пак заспа.
Царят тъй се разгневил,
щом на сутринта открил,
че плодът го няма пак,
че заспал и тоз юнак.
А на третата година,
подир братята двамина
принцът малък бил на пост.
Чакал за неканен гост.
Имал умна той глава.
Знаел средство за съня!
Той кутрето си ранил,
с болка своя сън надвил.
Буден чакал в своя пост
със стрела за своя " гост".
А зората веч изгрява.
Долетяла страшна хала,
грабва ябълката зряла,
но преди да отлети
пуснал момъкът стрели...
Улучил тази хала бясна,
рукнала кръвта й ясна
и оставяла следа
подир нея във нощта.
Подир нея, с лък в ръката,
тръгнал принцът по следата.
Дълго, дълго той вървял.
В ДОЛНАТА ЗЕМЯ се спрял.
И намерил там ламята
в дъното на пещерата,
сред постелите си прашни
да умира в мъки страшни.
Но след миг във тъмнината
грейва нещо сред позлата.
Хубавица непозната,
със златни ябълки в ръката
във подземната обител,
среща своя принц-спасител.
Станал й безкрайно мил
принцът, който я спасил.
Радостта била голяма.
Стигнали в двореца двама
и на царя те отнесли
златни ябълки чудесни.
Царят с тях се подмладил
и пред всички обявил:
"Волята ми е закон.
Днес отстъпвам своя трон.
С ум синът ми ще царува,
а народът ще добрува!"
А поуката, деца?
Тя е винаги една -
Щом на поста си не спиш,
Злото с ум ще победиш!
Свидетельство о публикации №116120105853