Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

ЩУРЧОВИ НЕВОЛИ

Щом вън залезе Слънчо драг,
сам през домашния ни праг,
пак Сънчо драг ще долети.
Но не заспивай още ти!
Слушай приказката кратка
за ЩУРЕЦ и БАБА МРАВКА...
«Ш »  и «Щ» са две сестрици,
знаят всички ученици.

ЩУРЧО е певец прославен,
гъдулар, танцьор забавен.
Цял ден свири и играе,
весели се и мечтае,
със гъдулката в ръката
вред да мине по полята.
Сто концерта да направи,
името си да прослави!
Цяло лято до насита
"Свирчо" из полята скита.
Той изнесе акуратно
сто концерта, но безплатно.
Радост всекиму достави,
но за зимата забрави,
щурецът да се запаси.
та няма сламчица дори!
Не струпа зрънце, ни дръвца,
а вън вилнее зима зла.
Щурчо чак сега сети:
«Нямам дом, храна в мазето!»
Скита гладен през полята,
няма покрив над главата.
Страшно вият зимни хали!
Живинките се прибрали -
кой в къщурка, кой в гнезденце.
Само тъжното щурченце
вънка под снега студува,
и от седмица гладува!

Гледа Щурчо в тъмнината -
малка къщица позната.
Баба Мравка тук живее.
Ще помоли да се сгрее.
«Ах,Мравка е с добро сърце,
тя може хляб  да ми даде!
Пък нали през лято жарко,
сватба правеше Комарко,
а беше Мравката кума,
цял ден  свирих до премала
Мравка беше обещала
богато да се отплати.
Тя щедро ще ме нагости!
Почука нашето Щурче,
извика с тъничко гласче:
- Хей, Бабо Мравке, отвори
и гостсвирец посрещай ти!
- Ах, ти, скитнико безгрижен,
хич за теб не ме е грижа!
Ти цяло лято свири, пя,
не си приготви зимнина!
Днес просиш? Как не те е срам!
Аз нищо няма да ти дам!
Плаче Щурчо от обида:
- При кого сега да ида
 и кой ли ще се съгласи
от студ и глад да ме спаси?
Но в един дом сред тъмата
тихо скръцнала вратата
Със фенерчето във ръце
навън надникнало дете:
- Кой пред къщата ми плаче? -
пита малкото юначе. -
Защо си вън, Щурецо драг?
Я пристъпи през този праг!
Тук на топло ще живееш,
ще ми свириш и ще пееш.
Сега без песен и свирня
е тъжно, скучно у дома!


А ти от мен,  дете, помни
несправедливо не бъди!
Който с песен ни дарява,
трябва да се уважава!