Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

РОЖДЕН ДЕН

Рано ли нощта почука?
Гълъб ли в тъмата гука?
Пчеличка златна ли жужи,
че будна  си в леглото ти?
Чакаш, в мрака притаена,
нова приказка от мене.
Тя на  Р е посветена
и с любов е подредена.

Рано, рано пред зората,
срещнах групичка позната.
По пътека през долчина
крачи весела дружина:
Кум Вълчан и леля Меца,
Лиско, на Вълчан кумеца,
а до тях пристъпват тежко
 Язовеца с чичо Ежко.
Бързат весели, засмяни,
към Лисанини поляни.
Празник има Кума Лиса.
Тя покани им написа:






„Утре имам ден рожден.
Очаквам всички ви при мен!
Тържеството ще започне
утре вечер, в седем, точно.
Празнично се облечете!
Моля ви, не се бавете!“

На поляна сред букака
 Лиса гостите си чака.
Тича весела, припряна,
чисти, готви отзарана.
Наизнесе пред дома си
столове и дълги маси.
После бързо ги застели
с чистите покривки бели.
Свършиха Велики пости,
та за скъпите си гости
изненади готви Лиса,
с госби чудни да ги слиса.
Бе приготвила салати
с разни билки непознати.
За предястие Лисана
във потока мренки хвана.
После ги почисти бърже,
и в тигана ги изпържи.
Там сервира пет кокошки,
пълна кошница с овошки
и цяла купа със медец –
на десертите - венец.
Пък и торта не забрави,
със сметана я направи,
сложи свещи най-отгоре
и доволна си мърмори:

-Е, за гости съм готова.
Изморих се, честно слово!
Всичко е готово вече,
а до седем е далече-
рече Лиса със усмивка,
има време за почивка.
Нещо ме налегна дрямка.
Я да легна тук на сянка!
Легна и заспа Лисана...
И тогаз  белята стана.
През поляната  премина
Глиго с цялата дружина-
кални, рошави момчета –
вечно гладните прасета.
Щом трапезата съзряха
те зарадвани се спряха.
И веднага, без да чака,
всеки спусна се в атака.
Дълго ядоха и пиха,
всичко те опустошиха.
О, даже свещите, без свян,
 без срам излапа млад глиган.
После, както се явиха,
тъй в гората пак се скриха.

А Лисана сън сънува...
Поздрави насън дочува.
С гостите яде и пие,
кръшни танци с Вълчо вие-
с нова кожа пременена ,
свети като позлатена....

А пък нашата дружина
вече своя път измина.
Бърза, малко подранила,
към рожденичката мила.
Всеки носи по  букетче,
а под мишница –пакетче
със подаръче избрано
за кокетката Лисана.
Меца, стара домакиня,
купила престилка синя.
Кум Вълчан пък чехли носи
да не ходи Лиса боса.
А за свойта братовчедка
Лиско носи нова четка.
За нея  Ежко е набрал
чудесни гъбки – цял чувал.
Пък, за Лисина наслада,
Язко носи ярка млада.

- Ето Лисина поляна!
Май пристигнали сме рано?-
рече гладната Мецана.-
Ох, душа не ми остана!
-Тръгнали сме отзарана,
за вечеря време стана,
а стомаха ми къркори. -
Кумчо Вълчо промърмори.-
Вярно, идем отдалече,
но ще си починем вече.-
рече Ежко със надежда
и дружината повежда
към поляната голяма.
- Но защо стопанка няма
гостите си да посреща
в  тази мараня гореща?
Язовецът се стъписа
-Вижте я, заспала Лиса,
а трапезата е празна,
мръсна, даже безобразна!
-Няма помен от гощавка!
С нас си прави подигравка!-
ревна Кум Вълчан сърдито
и Лисана гневно срита.
-Тъй ли се посрещат гости?
Да не са Велики пости?
Скочи Лиса възмутена,
гледа сънна и смутена:
- Мили гости, честно слово,
бе трапезата готова!
Всеки щеше да открие
 тука разни вкусотии.
Бях приготвила салати-
все с подправки непознати
Бях изпържила и мренки
 с вкусни гъбчици червенки.
Пекох младички кокошки
имаше и кош с овошки...
А от тортата голяма
даже помен тука няма!
Ах, на рождения ми ден
кой враг  се е погаврил с мен!?
Към трапезата смутена
гледа Лиса възмутена.
Гледа, ахка и се чуди:
- Тук върлували са луди!
Или минала е хала
докато съм сладка спала?
Жалба до кого да пиша?
Плаче Лиса и въздиша,
възмутена, наранена,
сълзи рони оскърбена...
Съжали я чичо Ежко
 и продума тежко-тежко:
Кумице Лисо, не скърби,
а поздрави приемай ти!
Не плачи, така не бива!
Ти, Лисано да си жива!
- Е, ха, честит ти ден рожден -
извика  Вълчо.- и от мен!
- Е, каквото стана-стана!-
позасмя се и Мецана-
Вярно, че сме много гладни,
но на тез поляни хладни
да забравим за бедата
и да почнем веселбата!
Е, откраднаха храната,
сита да ни е душата!