Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

НЕРАЗУМНИТЕ МАЙМУНКИ
„ Лоши думи – дълбоки рани”

  Двете палави маймунки
Присмехулка и Глезунка
са другарки неразделни.
Цял ден скитат се безцелно,
по дърветата подскачат
и със всички се закачат.
Ту подплашат пъстра птица,
ту издебнат катерица
и с безброй листа затрупат
мъничката й хралупа.
Често мерят те с лимони
по ушите  даже Слона.
Дебнат го и със охота
го пощипват по хобота.
Плезят се и на Змията.
Подиграват и Свинята...
Всички грозно имитират
и за смешни ги намират:
 
- Хей, Жирафе, хей, дългуч,
имаш врат като маркуч!
И главата ти е малка,
а пък тялото ти – жалко!
Виж се на какво приличаш,
тромав си, разкрачен тичаш!
- Я, какво се хили там?
Калният Хипопотам!
Ах, каква уста раззина,
ще ни глътне по дузина!
Късокрак е Крокодила!
Кенгурото, майко миля,
носи в някаква торбичка
кенгурчето си мъничко!
Папагалът бил бъбрив,
старият Орел - плешив...
Тъй нахалните маймунки,
със ухилени муцунки,
се присмиваха на всички :
на животни и на птички,
на пернати и рогати,
на красиви и зъбати,
на лениви и игриви,
на могъщи и страхливи...
Но веднъж насред клонака
с ужас първата проплака.
Скрит бе в листите капана,
Присмехулка там се хвана.
Жални писъци се носят,
от Глезана помощ просят.
Но напразно! И Глезана
жертва на ловците стана.
Жребият й бе жесток,
падна тя във трап дълбок.
В хор изплакаха и двете:
- Хей, другари, помогнете!
Моля, нека се сдобрим!
Ние ще се променим!
Ако днеска оживеем,
никога не ще посмеем
с някой да се подиграем!
Да сме лоши не желаем!
Слонът във трапа надникна,
към Глезунка се провикна:
- Аз ще ти спася живота,
 дръж, хвани се за хобота!
Бях ти много аз обиден,
но живота по е свиден.
Ще помогна непременно,
свободата е безценна!
А от мрежата в клонака
Присмехулка пак заплака.
Гледа тъжно, пръсти кърши
и сълзи горчиви бърше.
 - Мене кой ще ме спасява?
На Жирафът се надявам!
Само той ще ме достигне,
щом високо шия вдигне.
Ах, дано да ми прости
и от плен да ме спаси!
Извинявам му се много!
Нека ме накаже строго,
бях тъй нагла, неразумна,
но от днес ще бъда умна!
И Жирафът шия вдигна,
до капана чак достигна,
 скъса мрежата коварна.
Присмехулка благодарна
го прегърна без да чака
и от щастие заплака.
Шията му зацелува,
после дълго му танцува.
Благодарните маймунки, 
със засрамени муцунки,
до земи се поклониха,
от сърце се извиниха.
А от мене запомнете:
Лоши с никой не бъдете!
Дружбата е дар безценен!
 Тя е камък драгоценен,
дето прави чудесата
и помага ни в бедата.