Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

ЙОНКО – МАМИНО СИНЧЕ

Йонко, мамино юначе,
все се мръщи, често плаче,
все е Йонко недоволен.
Всички мислят, че е болен.
Той не иска да се смее,
все е тъжен и линее.
Много спи, яде без мярка…
Смеят му се Митко, Вярка…
В чудо се видяха вкъщи!
Йонко хленчи и се мръщи-
все капризен, недоволен…
Всички мислят, че е болен!
Търсят доктори брадати,
билки, лекове чудати.
Пратиха го на морето –
да го напече момчето.
 После пък отиде сам
на почивка - на Балкан.
Там е Йонко весел, здрав –
 от децата най-корав.
Ала щом се прибере,
Йонко, мамино синче,
пак е жален, пак реве…
Пак е Йонко недоволен,
пак се прави той на болен.
 Но се случи случка чудна
и от тази „болест” трудна
се излекува тоз юнак!
Това се случи ето как:
Дядо му в града пристигна,
 от постелята го вдигна
и потеглиха пешком
към дядовия селски дом.
Слънцето пече, гори…
Бързо дядо му върви.
 А едва, едва се влачи
Йонко – мамино юначе:
- Ох, краката ми  проклети!
Парят! Дълго и шосето…!
Дядо, сякаш оглушал,
бърза, няма капка жал.
Крий смеха си под мустак:
 „Ама, че си ми юнак!”
- Бързай, Йонко, че ще мръкне!
Вечер вълк насам се мъкне.
Стреснат, внукът се изправи
и умората забрави.
Крачи той и се оглежда.
Спря да хленчи и нарежда,
че вълкът е с остър слух,
а пък дядо май е глух!
Чак по тъмно се прибраха.
Легнаха си и заспаха.
За капризи няма сили
Йонко, внукът дядов мили.
Вече до обяд не спи –
дядо буди го в зори.
Бърза  дядо за полето.
Тръгва с него и момчето.
Цял ден след козите бяга.
Вечер уморено ляга.
Още щом се върнат, вкъщи
няма време да се мръщи.
Хапва нещо прегладнял
и след миг е той заспал…
Цяло лято тъй изтече…
Друг човек е Йонко вече!
Йонко вече не линее.
Йонко весело се смее.

ЗНАМ, РАЗБРАХТЕ МЕ  И ВИЕ,
ЗДРАВЕТО В ТРУДА СЕ КРИЕ !