Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

ЗАЙКОВИ НЕВОЛИ

Звънко пее пак капчукът.
Капчици дъждовни чукат.
Ала не бой се, мило, ти!
Днес баба пак ще те приспи
с нова приказка чудесна
за един „ герой”  известен.
Знаеш, че без уговорка
пак започвам с поговорка:
„ Който не работи,
             не трябва да яде!“

Чичо Зайко все се мръщи:
- Само зеле готвим вкъщи!
Сутрин, вечер, три недели –
само зеле, зеле, зеле...!
Иде ми от яд да викна,
че в корема ми поникна
цяла зелева градина!
Слушай, Зайке, ще замина
на гурбет отвъд гората.
Чух, че долу, по селата,
в зеленчукови градини,
зреели домати, дини,
най-сладки пъпеши, салати –
вкусотии непознати.
Хайде, приготви  торбата!
Утре вечер, за чорбата,
знай, че ще имаш, Зайке, тук
товар със  вкусен зеленчук!
И с торбичката в  ръката
тръгна Зайко към селата.
Хич по пътя се не мае,
бърза, както той си знае,
че далечен път го чака.
А преди да падне мрака
пак ще бърза да се връща
натоварен в свойта къща.
Дълго тъй пътува Зайо,
ала ето го накрая
до градината заветна.
Тихо през плета преметна
наш Заьо празната торба.
Присви ушите на гърба,
а после със  добър отскок
прескочи през плета висок.
Тъкмо слънцето огрява
и врабците вдигат врява,
кучетата са заети,
няма кой да го усети.
Тупна Зайо зад стобора
и очите ококори:”
„Бре, колко много зеленчук
наистина откривам тук!”
Тича Зайо през лехата,
пълни с тиквички торбата.
Но изсипва я веднага,
вкусна ряпа в нея слага.
И от нея се отказва
щом сред моркови нагазва.
„С тази глупава главичка,
 тръгнал съм с една торбичка!
Излиза, че съм стар глупак,
ще трябва да се връщам пак!
Ето, че се съмна вече,
а гората е далече...
Майчице, какви домати,
крехки, къдрави салати
и млади краставици, лук...
Какво ли няма, Зайо,  тук?”
Зайко блъска си главата,
как да пренесе с торбата
до дома си беден, празен,
зеленчук разнообразен.
Да зарадва мама Зайка
и дечицата си малки.
Мисли, мърда със уши,
накрая Зайко тъй реши:
„Сам кола ще си направя
с клонки върбови, корави,
и с колела от слънчоглед.
Сам ще се впрегна аз отпред ,
тъй в гората ще откарам
зеленчуци – три товара”.
Почна да гризе върбите
и от клоните да сплита
малка спретната количка,
за да натовари всичко.
Пити четири постави
вместо колелета здрави. 
После тръгна през лехите
без стопаните да пита.            
Къса, хвърля на колата:-
пет картофа, три домата
и магданоз, маруля, лук –
камара хубав зеленчук.
„Слънцето прежуря вече,
а гората е далече
 и товарът тъй тежи!”
Размърда Заю пак уши,
премисли, смята и крои,
зеленчука как ще  мъкне,
сам - самин преди да мръкне?
Че от зелевите пости
 той е само кожа с кости. 
Няма мускули корави,
нито мишци мъжки, здрави.
Но се сети Зайо- Байо:
„Изход много лесен зная.
В тези хубави градини,
пълно е със витамини.
Витамините са здраве,
сила, мускули корави.
Ще си похапна зеленчук,
та сили да добия тук”..
Почна Зайо да се храни.
Хрупа моркови отбрани,
изгризка ряпа, алабаш,
сам лакомият заек наш.
За десерт си хапна диня,
но и пъпеш не подмина.
Преяде с сочен карфиол,
и с пресен праз, едва набол,
после хрупна си гулия...
Ха, от тия, от ония –
лапа, дъвчи и преглъща,
тъй преяде, че повръща.
„Брей, коремът ми тежи,
а нещо май ми се лежи?
Има време до вечеря.
Ето, тук ще си разперя
меко тиквено листенце,
 за почивката местенце.
Само до обяд ще дремна,
после пътя ще поема,
за да стигна аз с колата
преди залез във гората”.
Легна малко да почине,
ала обед тъй се мина.
След обяд пристигна тука
да нагледа зеленчука
сам стопанинът Захари.
Тъй крадеца той завари
в лехите сладичко заспал.
 А пък до него – цял чувал
и количката дълбока
пълна с крадената стока.
Стъпва лекичко на пръсти,
 през лехите меки гъсти,
 към заспалия крадец
сам бай Захари – стар ловец.
За ушите той го хвана.
 Стана тя, каквато стана!
Зайко, болен от уплаха
ужасено с лапи маха:
- Ах по- добре да бях постил!
Прощавай, мой животец мил!
Ах, горките ми дечица,
майка им ще е вдовица!

Но бай Захари тъй реши -
подръпна дългите уши
на Сивушко бързоноги,
после му се скара строго:
- Чуй Бързоножко, стар хитрец,
престъпно е да си крадец!
Хайде, във гората бягай
и на чуждо не посягай!
Нито сееш, ни копаеш,
но за моя труд нехаеш.
Втори път не ще те пусна,
бой заслужен ще  ти друсна!

А от мен, деца, помнете,
че е лошо да крадете!
Хлябът си, за да заслужим,
трябва ние да се трудим!