Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

ЕЖКО  И  ЛИСАНА

Ето  ни със теб сами,
както в много други дни.
Друга приказка с поука
аз пак разказвам тука.
Приказката с буква "Е",
ето, почвам аз, дете...

Ежлето е животно „тежко“-
бавно е и много мудно.
Чуй, как в маранята жежка
случи му се случка чудна!
По Петровден срещна Лиса.
От вида й той се слиса.
- Що си, Лиске, тъй неволна?
- Ами, Ежко, май съм болна!
Нещо в гърлото ми лази,
а снагата - болка гази.
Тъй съм жадна, а в гората
май е свършила водата.
Ех, да можеше в полето
да отидеш ти с бъклето,
та с бистра, изворна вода,
аз жаждата да утоля!
- Тръгвам, Лиске! Бързам вече,

но полето е далече,
трябва да си търпелива
и да ме дочакаш жива.
Грабва бъкела и ето,
вече крачи към полето.
Често, често Ежко спира,
че приятели намира.
Почват приказките сладки,
а пък дните тъй са кратки.
Крачка - две, на трета спира...
Става, сяда, слог намира...
Да поспи се спря носачът
във тревата след косача.
Докато си той почива,
зрее зърно в житна нива.
Станал, тръгнал - що да види!?
Май, че есен вече иде!
Зрее гроздето в лозята.
И на юг летят ятата.
- Ех, че дълго съм вървял,
а извора не съм видял!
Мина се и златна есен.
Стихна сладка птича песен,
а над гори и над поля
дъждът пороен заваля.
А после цялата земя
със сняг покрита побеля.
- Леле, колко ми се дреме,
май за сън е вече време!? -
рече Ежко и навлече
върху лятното елече
и стария бодлив кожух
па заспа в легло от пух.
Там цяла зима Ежко спа,
така дочака Пролетта.
Стресна го дъждецът топъл.
Скочи, към дола затропа,
После спусна се напето
Ежко-Бежко през полето.
Спря до изворче пенливо
и въздъхна той щастливо.
- Брей, дано е жива Лиса!
Щом се върна, ще я слисам
с тази изворна водица
болната Кума Лисица.
Бъкелът тежи, но Ежко,
Назад крачи тежко, тежко...
Зреят пак "Петровски" круши.
Пак е жежка лятна суша.
Ежко бърза със товара -
Лиса жива да завари.
Стигна Ежко до гората,

и се хвана за главата.
Гледа, Лиса се простряла
сякаш скоро е преяла.
- Бре, умряла ли е вече!?
Бързо Ежко се завтече,
препъна се в едно дърве -
и счупи бъкела на две.
Скочи Лиса жива, здрава:
- Ежко, тъй ти се надявах!
То добре, че беше Зая,
щях да си умра накрая!
Той донесе ми водичка,
та съм жива-живеничка!
Наскърби се Ежко – Бежко,.
стана му обидно, тежко:.
-Приказката май е вярна,
че си твар неблагодарна,
щом за таз услуга  бърза,
Лисо, ти кусур ми върза!