Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

БАБА МЕЦА- БИЛКАРКА

Будна ли си, мила рожбо?
Я не гледай тъй тревожно!
Баба ще те приласкае,
както само тя си знае.
Виж, луната се показва!
Май, че приказка разказва?
Нищо, че не е звънлива,
знай, буква Б е услужлива!

Баба Меца е билкарка.
Тя е горската знахарка.
Всички билки Меца знае.
За уплаха с билки  бае.
За настинка търпеливо
знае Меца да разтрива…

Еньов ден е. През гората
бърза Меца със торбата.
Скоро слънцето напича.
Из тревите тя наднича,
всяко храстче там  разтвори
и самичка си мърмори:

- Вчера зърнах аз тъдява 
синьо-жълтата ТИНТЯВА.
Лани, пък, растеше тука
КИСЕЛЕЦ под тази бука.
Забелязах КУКУРЯКА
цъфнал зад оная драка.
До ОВЧАРСКАТА ТОРБИЧКА 
грее жълтата ПАРИЧКА.
Там са  ЧЕРНАТА ГЛОГИНА
и вълшебната КЪПИНА.
Ще откъсна ЗЛЪЧКА СИНЯ,
РОСЕН, ЗДРАВЕЦ, ЛАЗАРКИНЯ.
Имам нужда от КОПРИВА –
за разтривки най-я бива.
До потока са: ПЕЛИНА,
БЯЛ РАВНЕЦ и МАТОЧИНА,
МЕЧО ГРОЗДЕ,БОРОВИНКИ...
Гледай, има и МАЛИНКИ!
Ах, какви ли билки няма
на поляната голяма!
Билки всякакви лечебни
на знахарката потребни.
Ала баба Меца знае,
че ще  трябва да потрае
слънцето да се издигне,
до зенита си да стигне..
Щом целуне то земята,
ще се вдигне и росата.
Слънчо билките заспали
с ласкава ръка ще гали
и с целувката си мила
ще им вдъхне чудна сила
Меца във росата стъпи
и за здраве се изкъпа.
После сладичко задряма
на поляната голяма
и засънува чуден сън:
Как тихо, тихо е навън!
Само бистрото поточе,
сладко пее и клокочи... 
Тъкмо Меца се унася,
сладка песен се понася,
песен нежна и звънлива –
чак сетивата й опива.
Клонка вятърът люлее,
а на нея – славей пее.
Ала на Меца й се стори,
 че не пее, а говори:
- В гъста дъбова горичка
има кошер със пчелички,
а в него – пити - ред по ред,
препълнени със-сладък мед.
А медът е лек вълшебен
и на болните - потребен.
Ставай, Мецо, събуди се!
Тръгвай бързо, не бави се!
Слънцето прежуря вече,
а гората е далече,
затуй към дъбовия  лес,
поемай, Мецо, още днес!
Скочи пъргаво Мецана
и за работа се хвана -
сто билки- чародейки сбра.
Към непознатата  гора
наша Меца бърза вече:
„ Май гората е далече,
а пък вече обед стана! -
Мисли радостно Мецана. -
Как забравих за медеца
на лекарствата – венеца?
Нали МЕДЪТ е  Божи дар,
за всички болки той е ЦЯР?!“
Ето  я гората страшна!
Спира баба Меца прашна
и със трепет и надежда
 към едно дърво поглежда:
„Я, пчеличка там се вие
и сред клоните се крие.
А там, със песен,  пчелен рой
събужда  горския покой.
Към върха се извисиха,
и в хралупата се скриха.”
И щастлива баба Меца
се катери към медеца.
А пък вятърът над нея
 силно клоните люлее.
„Още малко, ще го стигна!”
Баба Меца лапа вдигна,
 ала се видя във чудо.
Рой пчелички като луди
покрай нея захвърчаха,
разгневени забръмчаха
и по нашата Мецана
здраво място не остана.
Ревна Меца ужасена ,
после тупна повалена
от пчеличките сърдити
под дървото на тревите.
И добре, че бе торбата,
че не си строши главата.
Синините си поглежда, 
плаче Меца и нарежда:
- Ох, нещастна, стара Мецо,
ако бе за теб медеца,
непростима е вината,
би заслужила жилата.
Ето ти сега “награда”,
ти  за болните пострада!
А пчелите работливи
ще ме мислят за крадлива.
Изложих се, позор голям!
днес станах аз за смях и срам!
Чу я пчелната царица
и по своите дечица
на пострадалата Меца
прати бързо от медеца.
С пълна пита я дариха,
от сърце се извиниха:
- Извини ни, бабо Мецо!
Щом за болни е медеца,
ние от сърце го даваме 
и на прошка се надяваме. 
Хайде, стига, не тъгувай!
Болните с меда  лекувай!
А когато пак е нужен 
ще помогнем с труд задружен!