Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

АЛЧНИЯТ РАЗБОЙНИК

Заспаха вече мама ,татко
след  тежкия работен ден.
Защо не спиш, детенце сладко?
Ела и се гушни при мен!
Аз зная  приказки вълшебни
и всичките за теб са те .
Поуки - чудеса неземни,
за теб събрах във тях, дете.
В АЗБУКАТА ще те въведа,
започвам с буква първа –А.

Алчен, подъл, зъл и страхлив,
във замък зад плета  бодлив,
сам живял разбойник страшен.
От разбойника наплашен
треперел всеки  през нощта.
Покорно  свеждали глава
в страх бедните селяци там,
че той не знаел жал и срам.
Грабел де, когото свари.
Криели се, млади, стари.
Плачели от глад децата.
Мъка тровела сърцата.

Сълзи ронели жените
и не пеели момите…
Но един ден друмник странен,
спрял в селото в утро ранно.
Вслушал се в звъна камбанен,
после слязъл на мегдана.
Той идвал нейде от далеч,
не носел, прашка, лък и меч.
От Бога  имал чуден  дар –
от кавала - дървен, стар
чудни звуци той отронвал,
с песните страха  прогонвал.
Гледал – селото немее,
никой весело не пее.
За прозорците смрачени
виждал хора наплашени.
Не виждал радост, нито смях,
като че ли за някой грях
селяните плащат тежко
с мъка и със страх човешки.
Стаени са мъже корави,
крият се младежи здрави,
дядовците белобради...
Странникът кавал извадил,
тръгнал с песен из селото.
С песен викал той Доброто,
с песен и Страха прокуждал ,
и надеждата събуждал.
Свирел, пеел, че юнакът
скрит неволята не чака.
В името на чест и слава
в боя Злото побеждава....
Скочили окуражени
всичките момци засмени.
Един - с пушка, а друг - с въже,
цял куп засрамени мъже
подир Свиреца, в стегнат строй,
те смело тръгнали на бой.
А пък разбойникът крадлив
показал, че е  и страхлив.
Плюл си бързо на петите
и избягал чак в горите.
Спирам приказката тука.
Взе ли си, дете, поука?

Разумно, смело  ти бъди!
Пред страх, заплахи и беди
никога   глава не свеждай!
Смело битка с тях  повеждай
и запомни, че смелостта
надвива в битка подлостта!