Реквием за едно птиче
Един синигер днес умря в краката ми.
Бездиханен.
Отрони се като сълза от лятното небе.
Без рани по телцето си.
Умрял във полет.
Спряло е сърцето му,
за миг,
от непосилна болка
или непосилна красота.
Така умират и поетите...
Погалих крехкото и вече мъртво птиче.
И дълго гледах
през сълзи
как Бог
го възвиси при себе си...
Ружа Велчева
Свидетельство о публикации №116112901958