В кръчмата

На село в кръчмата над халба бира
пак спорят кой ще се кандидатира
и кой ще е държавният глава,
кой става и не става за това…

Един за този, друг за онзи вика…
Разбират всички тук от политика.
Сред крясъка безумен и безлик
две халби с трясък се взривиха в миг.

Тогава гробна тишина настана.
От ъгъла един човечец стана
и без да вика, рече в полуглас:
–Я чуйте ме, какво ще кажа аз.

Не виждате ли, кръгли сме голтаци,
онези там ни взеха за глупаци.
Разбойниците горе си седят,
за тиквите ни шапки пак кроят.

Корупция, грабежи и скандали –
това са европейски идеали.
Интриги и мизерия, войни –
от Чичо Сам са тези „добрини”.

А онзи, дето на такива служи,
той на Отечеството е ненужен!
Не ще милей за клетия народ!
Душманин е, изедник и деспот!

Един пирон в дома си не забива.
Не е видял ни трактор, нито нива.
На бедните ни залък не е дал,
душата си на Дявола продал.

А вие тука още се глумите,
очаквате напусто дни честити
и карате се. Как не ви е срам?!
Навличате си пак позор голям…

Човечецът допива тихо, кротко,
помилва мъркаща край него котка,
зарязва глупостта сред глъч и шум.
Поема по разкъртения друм…

22.05.2016г.