Пустая голова. Радко Стоянов
ПУСТАЯ ГОЛОВА /иронические стихи/
Усердствовал, достичь успеха чтобы,
как новый двигатель работал снова, снова,
писал стихи и песни высшей пробы:
писатель должен нравиться любому.
Однажды заплутало вдохновенье,
слова почили без достойной темы.
Мешал весь мир, словесные сраженья
на международном уровне, арене.
С тех пор он стал смотреть на всё тревожно,
наверно, волноваться и не надо?
Поправить надо, всё ещё возможно,
звездой не зря отмечен путь, наградой?
Вот женщина… прекрасная, как фея,
глаза её – космическая бездна,
божественные бёдра, стан и шея
ему разбили сердце – бесполезно.
Весенний звон, а с ним любовь в сознанье,
и голова наполнена виденьем.
Амур стреляет в сердце, вновь желанье,
и родилось внезапно откровенье.
Оригинал
http://www.stihi.ru/2016/10/05/2948 – иронические стихи
ПРАЗНА ГЛАВА
Опитвам се да вкарам нещо в нея,
да заработи като нов двигател,
да ме накара да творя, да пея -
нали съм ужким някакъв писател...
Напразни са усилията мои,
словата спят съня си непробуден.
Не стават за възвишени герои,
живецът им далече е прокуден.
Оглеждам се наоколо тревожно -
дали пък няма нещо да ме стресне?
Оказва се, че всичко е възможно,
дори звезда в главата ми да блесне...
Една жена с бедра на самодива,
с очи, в които бездната ме мами,
божествен стан пред мене заизвива,
разби сърцето ми като цунами.
И звъннаха на извора мечтите,
главата ми изпълни се с видения.
Амур заби в сърцето ми стрелите,
родиха се внезапни откровения.
Свидетельство о публикации №116111411252
Вдохновения Вам и счастья. Светлана.
Светлана Климашова Дерягина 18.11.2016 06:29 Заявить о нарушении