Сергей Клычков Слёзы Сълзи

„СЛЁЗЫ”
Сергей Антонович Лешенков/ Клычков (1889-1937 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЪЛЗИ

Плаче розата горчиво, в мрачен хлад са
венчелистчета с ресни от росен дим...
Ти защо така горчиво плачеш, златна?
Поплачи, броя сълзите ти превратни,
без глупци с живота ще се разплатим!

Ни на сълзи, ни на думи вяра нямам
и не съм ридал отдавна тъжно сам,
зная, че не плачат зверовете само,
да не плачеш, просто е позор и срам!

Поплачи си, дружке. Сълзи не преглъщай,
шала на нетрайна тръпка развържи...
Благодарен съм ти, златна, че ме връщаш
към детинщините буйни, към... лъжи!

Виждаш: аз вървя от праг на праг проклето,
търся битието, сам не зная как!
Та нали не плачат само зверовете...
Да повярвам искам в теб и в мен заклето,
тъй повярвал, ето, да се влюбя пак!


Ударения
СЪЛЗИ

Пла́че ро́зата горчи́во, в мра́чен хла́д са
венчели́стчета с ресни́ от ро́сен ди́м...
Ти зашто́ така́ горчи́во пла́чеш, зла́тна?
Поплачи́, броя́ сълзи́те ти превра́тни,
без глупци́ с живо́та ште се разплати́м!

Ни́ на съ́лзи, ни́ на ду́ми вя́ра ня́мам
и не съ́м рида́л отда́вна тъ́жно са́м,
зна́я, че не пла́чат зверове́те са́мо,
да не пла́чеш, про́сто е позо́р и сра́м!

Поплачи́ си, дру́жке. Съ́лзи не преглъ́штай,
ша́ла на нетра́йна тръ́пка развържи́...
Благода́рен съм ти, зла́тна, че ме връ́шташ
към дети́нштините бу́йни, към... лъжи́!

Ви́ждаш: аз вървя́ от пра́г на пра́г прокле́то,
тъ́рся битиет́о, са́м не зна́я ка́к!
Та нали́ не пла́чат са́мо зверове́те...
Да повя́рвам и́скам в те́б и в ме́н заклет́о,
тъ́й повя́рвал, е́то, да се влю́бя па́к!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Клычков
СЛЁЗЫ

Горько плачет роза, в темень отряхая
Липкие от слёз ресницы лепестков…
Что так горько, горько плачешь, золотая?
Плачь же, плачь: я строго слёзы сосчитаю,
Разочтёмся навсегда без дураков!

Ни слезам я, ни словам давно не верю
И навзрыд давно-давно не плакал сам,
Хоть и знаю, что не плачут только звери,
Что не плакать – это просто стыд и срам!

Плачь же, друг мой. Слёз притворных не глотая,
И не кутай шалью деланную дрожь…
Как тебе я благодарен, золотая,
За ребячество, дурачество… за ложь!

Видишь: ведь и я хожу от двери к двери,
И по правде: сам не знаю, как же быть?
Ведь не плачут, ведь не плачут только звери…
Как бы я хотел тебе, себе поверить,
И поверив слову, снова полюбить!

               1930 г.




---------------
Руският поет, писател и преводач Сергей Кличков (Сергей Антонович Лешенков/ Клычков) е роден на 1/13 юли 1889 г. в гр. Нижняя Дубровка, Тверска губерния. Участник е в революцията от 1905 г. Първите му стихове датират от 1906 г. Учил е в историко-филологическия и в юридическия факултет на Московския университет, но през 1913 г. е изключен. От селския романтизъм в лириката си – стихосбирките „Песни” (1911 г.) и „Потаенный сад” (1913 г.), в творчеството си той израства до тревогите от разрушаването на нравствените корени на живота – поетичните сборници „Дубрава” (1918 г.), „Гость чудесный” (1923 г.), „Домашние песни” (1923 г.), „Талисман” (1927 г.), „В гостях у журавлей” (1930 г.), „Сараспан” (1936 г.) и др. Герои в прозата му са самотните мечтатели, чудаците и търсачите на правда, както е в приказно-гротескните му романи „Сахарный немец” (1925 г.), „Чертухинский балакирь” (1926 г.) и „Князь мира” (1928 г.). Репресиран от властите и арестуван по лъжливо обвинение, на 8 октомври 1937 г. той е осъден на смърт и същия ден е разстрелян в Москва. Реабилитиран е през 1956 г.