Михаил Анищенко-Шелехметский - На темном крыльце,

Михаил Анищенко-Шелехметский
***На темном крыльце, замерзая

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

На тъмния вход вече мръзнеш,
дори не поглеждаш към мен,
а можеш ли, мила, да зърнеш,
как бяга снегът от небе?

Нощта тук е траурно черна
и глас на раздяла трепти...
Защо от небето безбрежно
към земна чернилка лети?

За сбогом със мен си на прага,
кажи, със дъха си в ръце,
защо той на пътя поляга,
потъпкано сякаш сърце?

Ни злоба, ни гняв има в него.
Кого за това да виним,
че бяга снегът от небето,
не връща се в свойте следи?..

Превод: Мария Шандуркова, 26.10.2016 г.

-------------------------------

На тЪмния вхОд вече мрЪзнеш,
дорИ не поглЕждаш към мЕн,
а мОжеш ли, мИла, да зЪрнеш,
как бЯга снегЪт от небЕ?

НощтА тук е трАурно чЕрна
и глАс на раздЯла трептИ...
ЗащО от небЕто безбрЕжно
към зЕмна чернИлка летИ?

За сбОгом със мЕн си на прАга,
кажИ, със дъхА си в ръцЕ,
защО той на пЪтя полЯга,
потЪпкано сЯкаш сърцЕ?

Ни злОба, ни гнЯв има в нЕго.
КогО за товА да винИм,
че бЯга снегЪт от небЕто,
не врЪща се в свОйте следИ?..

--------------------------

***
На темном крыльце, замерзая,
Теряя ко мне интерес,
Ты что-нибудь знаешь, родная,
Про снег, убежавший с небес?

Здесь ночи из черного крепа,
И голос прощальный дрожит...
Зачем же он с ясного неба
На темную землю бежит?

Прощаясь со мной на пороге,
Скажи, на ладони дыша,
Зачем он лежит на дороге,
Растоптанный, словно душа?

И нет в нем ни злости, ни гнева.
И кто в том, скажи, виноват,
Что снег, убегающий с неба,
Не помнит дороги назад?..

Фото из Нета