Михаил Лермонтов - Графине Е. П. Ростопчиной

Михаил Лермонтов
‹ГРАФИНЕ Е. П. РОСТОПЧИНОЙ›

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

НА ГРАФИНЯ Е. П. РОСТОПЧИНА

Аз вярвам: с вас сме се родили
и двама - под една звезда;
и път един сме с вас делили,
подмамени от сън-мечта.
Но що! - от цели благородни
откъснаха ме страсти зли,
забравих аз в борба безплодна
предания от детски дни.
Предвидил вечната раздяла,
от страх сърцето не разкрих;
и от предателства вилняли
мечтата си не доверих...

Тъй две вълни една до друга
свободно случаят събра
в простор от морска синева
със вятъра  да другаруват;
но нейде волния им път
скалите там ще разделят...
И с хладината си привична
ще пръснат в брегове различни,
без нито жал, без любовта,
тих ропот сладостен и нежен,
шума си бурен и безбрежен
и вечни ласки в суета.

Април 1841
Превод: Мария Шандуркова, 17.10.2016 г.

--------------------------------------

Аз вЯрвам: с вАс сме се родИли
и двАма - под еднА звездА;
и пЪт едИн сме с вАс делИли,
подмАмени от сЪн-мечтА.
Но щО! - от цЕли благорОдни
откЪснаха ме стрАсти злИ,
забрАвих аз в борбА безплОдна
предАния от дЕтски днИ.
ПредвИдил вЕчната раздЯла,
от стрАх сърцЕто не разкрИх;
и от предАтелства вилнЯли
мечтАта си не доверИх...

Тъй двЕ вълнИ еднА до дрУга
свобОдно слУчаят събрА
в простОр от мОрска синевА
със вЯтъра  да другарУват;
но нЕйде вОлния им пЪт
скалИте тАм ще разделЯт...
И с хладинАта си привИчна
ще прЪснат в бреговЕ разлИчни,
без нито жАл, без любовтА,
тих рОпот слАдостен и нЕжен,
шумА си бУрен и безбрЕжен
и вЕчни лАски в суетА.

------------------------------

‹ГРАФИНЕ Е. П. РОСТОПЧИНОЙ›

Я верю: под одной звездою
Мы с вами были рождены;
Мы шли дорогою одною,
Нас обманули те же сны.
Но что ж! — от цели благородной
Оторван бурею страстей,
Я позабыл в борьбе бесплодной
Преданья юности моей.
Предвидя вечную разлуку,
Боюсь я сердцу волю дать,
Боюсь предательскому звуку
Мечту напрасную вверять...

Так две волны несутся дружно
Случайной, вольною четой
В пустыне моря голубой:
Их гонит вместе ветер южный;
Но их разрознит где-нибудь
Утеса каменная грудь...
И, полны холодом привычным,
Они несут брегам различным,
Без сожаленья и любви,
Свой ропот сладостный и томный,
Свой бурный шум, свой блеск заемный
И ласки вечные свои.

Апрель 1841

Перевод на английский язык: Людмила Пургина (Людмила 31)

Now I believe, that we were born together
Under one star and took a single way,
And all we were mistaken ever
By dreams so similar that days.
Yet, broken from goal genteel
By storm of passions at last,
I have forgotten in a vain battle
All tales of former youth, alas.

Foreseeing the eternal parting,
Yet I'm scared to free heart
I'm afraid to trust the sound,
Which could betray my dream at last...

So two waves rush together as a pair
By chance - the free alliance,
Over the baren sea plain:
They both are drived by wind of south,
But then they surely be cut
By some rock bosom of some site...

Then they are filled with usual cold,
And carry then to different shores
Without any pity, love mold
Their grumble sweet and languorous,
Their stormy roar, a glitter loaned,
And the eternal kindling foam.

Людмила 31   23.10.2016 19:25   

Художник: П. Ф. Соколов, акварел „Графиня Ростопчина“