Петя Дубарова. Я i море

Петя Дубарова
Я І МОРЕ


Розплакані скалки лягли картато,
своєю чорнотою осяйні,
в своїх маленьких нірках раченята
солоним блиском виграють мені.

В долонях тане хвиль пухнастих піна
і ноги обпіка студена сіль,
над морем побіліла пара лине,
що вітер поглина її суціль.

Я до зелених мідій хочу знову,
притихла, йду я до своїх воріт,
і тепла хвиля ясно-лазурова
із мідіями йде за мною вслід.

Тепер я бачу море це солоне,
в моїх долонях щулиться воно,
хоч в снах моїх розгойданих потоне,
та тулиться до мене все одно.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Оригинал:

Петя Дубарова
АЗ И МОРЕТО

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
 
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.
 
Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.
 
Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.