Михаил Анищенко-Шелехметский - Я воду ношу

Михаил Анищенко-Шелехметский
Я воду ношу
http://www.stihi.ru/2012/04/19/6946

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Аз нося вода

Аз нося водата, разравяйки преспи.
И много е тежко да нося ведра.
И нека не бъде това никак лесно,
на моята мила ще нося вода.

По-хладна реката от одър в небето.
Пробивам, сека от зори до зори.
Вземи, моя радост, ведрото, което
от лед е сковано, разчупвай, вари.

От пряспа ще тръгна, до пряспа ще дойда,
три пъти цигара ще всмукна за миг.
Ще нося водата - до прага, до гроба,
а кой по-нататък с ведро ще върви?

Нататък - това виж е смъртната мъка,
ще видя ли как в януари сама,    
стоиш над реката, любяща в разлъка,
без мисъл, че мръзне ведрото с вода...

Но туй е далече, а ето го пътя,
прокаран от мене в мъгла и в снега...
И Господ сериозно поглежда и тръпне,
и знае защо съм роден на света.

Превод: Мария Шандуркова, 09.10.2016 г.

------------------------------------

Аз нОся водАта, разрАвяйки прЕспи.
И мнОго е тЕжко да нОся ведрА.
И нЕка не бЪде товА нИкак лЕсно,
на мОята мИла ще нОся водА.

По-хлАдна рекАта от Одър в небЕто.
ПробИвам, секА от зорИ до зорИ.
ВземИ, моя рАдост, ведрОто, коЕто
от лЕд е сковАно, разчУпвай, варИ.

От прЯспа ще трЪгна, до прЯспа ще дОйда,
три пЪти цигАра ще всмУкна за мИг.
Ще нОся водАта - до прАга, до грОба,
а кОй по-натАтък с ведрО ще вървИ?

НатАтък - товА виж е смЪртната мЪка,
ще вИдя ли кАк в януАри самА,    
стоИш над рекАта, любЯща в разлЪка,
без мИсъл, че мрЪзне ведрОто с водА...

Но тУй е далЕче, а Ето го пЪтя, 
прокАран от мЕне в мъглА и в снегА...
И ГОспод сериОзно поглЕжда и трЪпне,
и знАе защО съм родЕн на светА.

-------------------------------------

Я воду ношу

Я воду ношу, раздвигая сугробы.
Мне воду носить все трудней и трудней.
Но как бы ни стало и ни было что  бы,
Я буду носить ее милой моей.

Река холоднее небесного одра.
Я прорубь рублю от зари до зари.
Бери, моя радость, хрустальные ведра,
Хрусти леденцами, стирай и вари.

Уйду от сугроба, дойду до сугроба,
Три раза позволю себе покурить.
Я воду ношу – до порога, до гроба,
А дальше не знаю, кто будет носить.

А дальше – вот в том-то и смертная мука,
Увижу ли, как ты одна в январе,
Стоишь над рекой, как любовь и разлука,
Забыв, что вода замерзает в ведре…

Но это еще не теперь, и дорога
Протоптана мною в снегу и во мгле…
И смотрит Господь удивленно и строго,
И знает, зачем я живу на Земле.