Ако мога в тебе да порасна –
чувство, във зародиш не прекършено,
а белегът ми незараснал
да не боли от недовършеност,
навярно бих могла да преболя
всичките си кръстопъти,
онази – калната вода,
която сънища среднощно мъти.
Навярно световете си ще подредя,
като уютна къща с хризантеми.
Косата си във плитка ще сплета,
а очите ми ще са зелени,
заключили в зеници необята
на твоята и моята вселени.
Ако мога само да порасна
бяла, като пролетно кокиче,
навярно всичко бих задраскала,
готова да те заобичам.
Ако мога
© Copyright: Ани Монева, 2016
Свидетельство о публикации №116101103423
Свидетельство о публикации №116101103423
Рецензии